Макар да беше със смесена кръв, Пейнтър беше наследил достатъчно от чертите на баща си, за да мине за индианец пекот. Все пак беше прескочил няколко пъти до един солариум, за да обогати тена си, и си беше сложил кафяви контактни лещи, които да скрият сините очи на майка му. После върза черната си като гарваново крило коса до раменете на опашка и наистина заприлича на баща си. За да довърши дегизировката си, беше облякъл униформен костюм на казиното със символа на племето пекот, избродиран на джобчето — дърво върху могила на фона на ясно небе. Пък и кой ли се заглеждаше над костюма?
Пейнтър остана нащрек, докато следваше Занг. Очите му и за миг не се фокусираха пряко върху групичката. Наблюдаваше ги с периферното си зрение и използваше в максимална степен естественото прикритие. Дебнеше плячката си през неоновата гора на примигващите автомати и широките полянки на покритите със зелено сукно маси. Поддържаше дистанцията и променяше темпото на стъпките си и посоката им.
Миниатюрната слушалка в ухото му излая нещо на мандарински. Гласът на Занг, уловен от минипредавателя. Китаецът се отправяше към апартамента си.
Пейнтър докосна микрофона на гърлото си и прошепна в радиостанцията:
— Санчес, добра ли е връзката?
— Силна и ясна, командире.
Другият агент в тази мисия, Касандра Санчес, беше на позиция в апартамента срещу този на Занг и имаше грижата за техническото обезпечаване на наблюдението.
— Как е подкожният? — попита я той.
— Добре ще е Занг скоро да седне на компютъра си. На бръмбара му свършва горивото.
Пейнтър се намръщи. „Бръмбарът“ беше имплантиран вчера по време на масаж. С латиноамериканските си черти Санчес изглеждаше почти като индианка. Беше имплантирала подкожния предавател по време на дълбок масаж предната вечер, като замаскира убождането с по-силен натиск с палците. Беше покрила миниатюрната рана от убождането с хирургическа упойка. Докато масажът свърши, течността беше засъхнала. Дигиталният предавател обаче имаше само дванайсет часа живот.
— Колко време ни остава?
— В най-добрия случай… осемнайсет минути.
— Проклятие!
Пейнтър насочи вниманието си обратно към разговора на своята жертва.
Занг говореше тихо, така че да го чуват само охранителите му. Пейнтър добре владееше китайски и се надяваше Занг да намекне кога смята да изтегли файла за плазмените оръжия. Остана разочарован.
— Момичето да е готово, след като си взема душ — каза Занг.
Пейнтър сви юмрука си. „Момичето“ беше на тринайсет, робиня по договор от Северна Корея. „Това е дъщеря ми“ — бе обяснил китаецът на малцината, които се бяха сетили да попитат. Ако беше вярно, кръвосмешението би се добавило към дългия списък от престъпленията на Занг.
Пейнтър заобиколи около едно обменно бюро и пое успоредно на тримата покрай дълга серия от игрални автомати. Наблизо иззвъня джакпот. Спечелилият, мъж на средна възраст в екип за джогинг, се усмихна и се огледа за човек, който да сподели радостта му от споходилия го късмет. Наблизо беше само Пейнтър.
— Спечелих! — извика триумфално мъжът със зачервени очи от продължилата цяла нощ игра.
Пейнтър кимна.
— Дано все така ви върви, сър! — отговори той с чутите малко по-рано думи на главното крупие и подмина човека.
Тук никой не печелеше много — освен казиното. Само игралните автомати миналата година бяха донесли чисти приходи от осемстотин милиона долара. По всичко личеше, че племето пекот е извървяло дълъг път от бизнеса с пясък и чакъл от осемдесетте години на двайсети век.
За жалост бащата на Пейнтър беше пропуснал икономическия бум на племето, защото в началото на осемдесетте беше напуснал резервата, за да си опита късмета в Ню Йорк. Там беше срещнал майката на Пейнтър, италианка с гореща кръв, която в крайна сметка беше намушкала съпруга си след седем години брак и раждането на сина им. Докато майка му чакаше изпълнението на смъртната си присъда, Пейнтър беше израснал в поредица от приемни семейства, където бързо се беше научил, че е най-добре да си мълчи и да остава незабелязан.
Това беше първата му среща с изкуството на шпионажа… но не и последната.
Групичката на Занг влезе във фоайето на Гранд Пекот Тауър и показа ключа за апартамента на охраната.
Пейнтър мина покрай входа. Отзад на кръста носеше деветмилиметров Глок в кобур, прикрит от униформеното сако. С усилие потисна желанието си да го извади и да гръмне Занг в тила, като при екзекуция.