Омаха включи на скорост.
— Да се надяваме, че няма и ние да си намерим гроба.
— Защо дойдохме тук? — попита Пейнтър.
На третия ред седалки Корал и Дани се размърдаха, облегнати един на друг. Поизправиха се и наостриха уши. Клей, седнал до Барак, продължи да хърка, отметнал глава назад, сляп и глух за ставащото около него.
Барак отговори на въпроса на Пейнтър.
— Само местното племе Шахра знае този път през планината към пустинята. Те още събират тамян от дърветата наоколо по традиционния начин.
Омаха никога не беше срещал член на клана Шахра. Те живееха изолирано, технологията им беше на ниво каменна епоха и строго спазваха традицията. Езикът им беше проучен подробно. Не приличаше на съвременния арабски, звучеше мелодично, почти като напев, и съдържаше осем допълнителни фонетични срички. С течение на времето повечето езици губят част от звуците си, развиват се и стават по-икономични в процеса на развитието си. Заради допълнителните срички езикът на Шахра се смяташе за един от най-древните в арабския свят.
Самите Шахра наричаха себе си „народа на ’Ад“, по името на цар Шадад, първия владетел на Убар. Според предаваните от уста на уста легенди те произлизали от истинските жители на Убар, онези, които избягали от разрушението през тристата година от новата ера. Всъщност може би Барак ги водеше точно по маршрута, по който народът на ’Ад някога е избягал от катастрофата, унищожила града.
Смразяваща мисъл, особено в сенките на древните гробове. Барак завърши:
— По речното русло има само трийсет километра до Шисур. Не е далеч.
Омаха подкара пикапа надолу, на най-ниска предавка, с едва десетина километра в час. Ако подкараше по-бързо, рискуваше Пикапът да се плъзне към коварните глинести шисти и каменистия сипей. Въпреки предпазливостта му Пикапът често поднасяше, сякаш се движеше по лед. След половин час ръцете на Омаха се плъзгаха мокри от пот по волана.
Но поне слънцето беше изгряло — като прашна роза в небето.
Омаха познаваше този оттенък. Наближаваше буря, която щеше да удари района след няколко часа. Ветрове откъм пустинята вече се катереха по речното легло и се блъскаха недоволно в пикапа, чиято форма не беше от най-аеродинамичните.
Омаха тъкмо излизаше от остър завой на речното легло, когато пред тях се появиха две камили и двамина облечени в дълги роби бедуини. Той натисна твърде рязко спирачките, задният край поднесе и Пикапът се удари странично в няколко нестабилно наредени каменни плочи край пътя. Метал изхрущя. Плочите се катурнаха.
Клей се събуди със сумтене.
— Отиде ни депозитът срещу удар — промърмори Дани.
Двете камили, натоварени с привързани бали и препълнени кошове, изгъргориха с тръскане на глави, докато минаваха покрай пикапа. Сякаш носеха цяла покъщнина на гърбовете си.
— Бегълци — каза Пейнтър и кимна към други натоварени по подобен начин камили, мулета и коне, които пъплеха нагоре по сухото речно легло. — Спасяват се от бурята.
— Всички добре ли са? — попита Омаха, докато се бореше със скоростния лост и натискаше съединителя. Пикапът подскочи, разклати се и накрая отново тръгна напред.
— В какво се ударихме? — попита Корал, като гледаше назад към преобърнатите камъни.
Дани посочи към други подобни каменни купчини изцялото гробище.
— Трилити — отговори той. — Древни молитвени камъни — Всяка купчина се състои от три плочи, опрени под наклон една на друга във формата на малка пирамида.
Омаха подкара пикапа по пътя, като внимаваше за други натрупани камъни. Това стана по-трудно, когато „трафикът“ се сгъсти, колкото по-надолу по речното легло се спускаха.
Хората масово бягаха от пустинята.
— Ти нали каза, че никой не знаел за тази задна вратичка откъм планините? — попита Пейнтър Барак.
Арабинът сви рамене.
— Когато си изправен пред майката на всички пясъчни бури, бягаш към по-високи места. Където и да е, стига да е на високо. Бас държа, че всяко речно легло се е оживило също като това. По главните пътища със сигурност е още по-зле.
Бяха чули някоя и друга метеорологична информация по радиото, когато въобще успяваха да уловят сигнал. Пясъчната буря беше нараснала по размер, обхващаше Източното крайбрежие, придружена от ветрове със скорост сто и трийсет километра в час, които вдигали във въздуха огромни количества пясък. Бурята местела пясъчни дюни сякаш са пяна в бурно море.
И това не беше най-лошото. Системата от високо атмосферно налягане по крайбрежието се придвижвала към сушата. Двете буреносни системи щели да се срещнат над оманската пустиня — рядка комбинация от атмосферни явления, която се очакваше да породи буря, невиждана от векове.