— Онези, които носят благословията на Убар, притежават способността да налагат волята си на други умове. Дивите животни са особено податливи, прекланят се пред нашите желания и изпълняват заповедите ни. Колкото по-просто е устроено животното, толкова по-лесно е да го контролираш. Елате да видите.
Лу’лу пристъпи към стената, където малка дупка се отваряше в песъчливия под. Тя отвори ръце. Леко жужене се разнесе из главата на Сафиа. От дупката се показа малка полевка, сляпа, мустачетата и мърдаха. Животинчето се покатери, послушно като малко коте, в дланта на ходжата. Лу’лу я погали с един пръст, после я пусна. Полевката се стрелна към дупката си, явно крайно изненадана, че е излязла оттам.
— На такива простички същества е лесно да се въздейства. — Лу’лу кимна към Кара и продължи надолу по тунела. — Също както и на умовете, отслабени от пристрастеност.
Кара отклони поглед.
— Върху будния ум на хората обаче може да упражним само минимален контрол. В най-добрия случай успяваме да забулим и притъпим възприятията им, когато са близо до нас. Да скрием присъствието си за кратко време… и то само на собственото си тяло. Дори дрехите е трудно да направим невидими. Най-добре е да го правиш гола и в сенките.
Кара и Сафиа се спогледаха изумени. Изглежда жените владееха някаква форма на телепатия, изкривяване на чуждия ум.
Лу’лу нагласи наметалото си.
— Разбира се, талантът може да се използва и върху самата теб, концентрация на волята, насочена навътре. Това е най-голямата ни благословия, която подсигурява връзката ни с царица Биликис, първата и последната от нас.
Сафиа си спомни легендите за Савската царица, истории, които се разказваха из целия арабски свят, Етиопия и Израел. Много от тях включваха колоритни преувеличения — вълшебни килимчета, говорещи птици, дори телепортиране. А за най-важния мъж в живота й, цар Соломон, се говореше, че можел да говори с животните, същото, което ходжата твърдеше сега. Сафиа си спомни леопарда, който беше нападнал Джон Кейн. Можеха ли тези жени наистина да контролират такива опасни животни? И дали подобен талант не е бил изворът на всичките странни истории за Савската царица?
Кара наруши мълчанието.
— Какво става, когато насочите таланта си навътре?
— Най-великата благословия — повтори Лу’лу с копнеж в гласа. — Зачеваме дете. Дете, което не е посято от мъж.
Кара и Сафиа се спогледаха с недоумение.
— Девствено раждане… — прошепна Кара.
Също като при Дева Мария. Мислите се блъскаха в главата на Сафиа. Затова ли първият ключ, желязното сърце, е бил скрит в гробницата на бащата на Девата? Нещо като признание. От една девица на друга.
Лу’лу продължи:
— Но децата, които раждаме, не са като другите. Детето на нашето тяло е нашето тяло, родено да продължи линията.
Сафиа поклати глава.
— Какво имаш предвид?
Лу’лу вдигна тоягата си и посочи с нея напред и назад, сякаш да обхване целия клан.
— Ние всички сме една и съща жена. Ако го кажем със съвременни термини, ние сме генетично идентични. Най-голямата от всички благословии е талантът да запазим чиста кръвната си линия, да произведем ново поколение от собствената си утроба.
— Клонинги — каза Кара.
— Не — възрази Сафиа. Тя разбираше какво се опитва да опише ходжата. Подобен репродуктивен процес се среща при някои насекоми и животни, най-известни сред които са пчелите.
— Партеногенеза — каза тя на глас. Кара изглежда се обърка.
— Това е форма на репродуциране — женската може да произведе яйцеклетка с нормално ядро, съдържащо собствения й генетичен код, която след това се развива и роденото е идентичен генетичен дубликат на майката.
Сафиа плъзна поглед напред и назад по тунела. Всички тези жени…
По някакъв начин телепатичната дарба на тези жени им позволяваше да се възпроизвеждат, запазвайки изцяло генетичния си код. Безполово размножаване. Спомни си един от преподавателите си по биология в Оксфорд, който веднъж им бе споменал, че половото размножаване е в някаква степен неестествено за телата ни. Че нормално всяка клетка в тялото се дели и произвежда свой точен дубликат. Само половите клетки в яйчниците и тестисите при деленето си произвеждат клетки, които носят само половината от оригиналния генетичен код — яйцеклетки при жените, сперматозоиди при мъжете, — и така става възможно смесването на генетичния материал. Но ако една жена може по някакъв начин, чрез усилие на волята си, да спре клетъчното деление в неоплодената си яйцеклетка, поколението и би било точен дубликат на майката…
Майката…