Трябваше да стигнат до някакво убежище.
— Там — каза Омаха и посочи. — Онази групичка финикови палми.
Пейнтър различи малка кръпка зеленина на по-малко от километър, заровена сред дюните, скрита от погледа.
— Оазисът на Шисур — каза Омаха. Не бяха далеч.
Обръщаше се, когато някакво движение привлече погледа му. В небето на изток. Нещо черно летеше, очертано на фона на утринния светлик. Той вдигна очилата за нощно виждане пред очите си, като превключи на дневна светлина с Увеличение. Увеличи още.
— Какво е?
— Транспортен хеликоптер. Военновъздушни сили на САЩ. Навярно от Тумрайт. Кръжи и се готви да кацне.
— Спасителна мисия заради бурята?
— Не. Касандра. — Пейнтър чу гласа й в главата си. „Наистина ли мислеше, че ще се хвана на приказките ти, че си тръгнал към йеменската граница?“ А това тук беше поредното потвърждение колко нависоко във Вашингтон беше впила зъбите и ноктите си групата на Касандра. Как Пейнтър можеше да се надява на победа при тези обстоятелства? Имаше само петима души, повечето без военна подготовка.
— Сигурен ли си, че е тя?
Пейнтър проследи как хеликоптерът се спусна към пясъците и изчезна сред дюните.
— Да. Това е същото място като на картата. На шест мили встрани.
Пейнтър свали очилата. Касандра беше твърде близо, за да се чувства спокоен.
— По-добре да тръгваме — каза той.
Пейнтър погледна още веднъж към оазиса да се ориентира за посоката и тръгна обратно по склона на дюната. През по-голямата част от пътя се плъзгаха и бързо се озоваха долу. Пейнтър огледа наредения багаж. Никак не беше малко. Но не смееха да оставят нищо, което по-късно може да им потрябва.
— Колко е пътят? — попита Корал.
— Половин миля — каза Пейнтър. Хората му се спогледаха с облекчение.
Само Корал пристъпи към него, усетила напрежението в тялото му.
— Касандра вече е тук — каза той. — На изток. Корал сви рамене.
— Така е добре. Когато пясъчната буря удари, тя няма да може да помръдне оттам. Това може да ни спечели някой и друг ден тук. Особено ако ни настигне и онази крайбрежна система от високо атмосферно налягане. Мегабурята, за която тръбят всички.
Пейнтър кимна и си пое дълбоко дъх. Корал беше права. Все още имаха шансове за успех.
— Благодаря ти! — промърмори той.
— Пак заповядай, командире.
Бързо разпределиха товара. В най-големия сандък беше радарът за дълбоко проникване — щяха да го носят Пейнтър и Омаха. Тежеше ужасно, но ако искаха да претърсят руините за заровено съкровище, този инструмент можеше да им потрябва.
След малко поеха на път. Заобиколиха една огромна дюна, висока колкото две футболни игрища, а по-малките отвъд нея ги катереха. Слънцето продължаваше да се изкачва по небето, нагрявайки въздуха и пясъка. Скоро крачката им се забави до пълзене, когато адреналинът им се изчерпа, а умората се натрупа.
Най-сетне изкачиха една ниска дюна и в долината от другата и страна откриха група сравнително нови сгради, дървени постройки и една малка джамия. Село Шисур.
В долината долу безкрайното червено на Руб ал-Кали отстъпваше за кратко на зеленина. Акациеви дръвчета растяха покрай сградите, обсипани с жълти цветове храсти грееха като кръпки сред пясъка, примесени с гъсталаци от ниски палми. По-големи дървета от типа на мимозата провлачваха цъфнали гроздове до земята като сенчести беседки. А вездесъщите финикови палми стърчаха над всичко.
След пустинната пътека, където единствената растителност се състоеше от няколко чепати солени храста и тук-там вехнеща острица, оазисът на Шисур им се стори истински рай.
Нищо не помръдваше в селото. Изглеждаше изоставено. Ветровете отново бяха набрали скорост с приближаването на бурята. Прашни дяволи шетаха тук-там из уличките. Пердета плющяха от отворени прозорци.
— Тук няма хора — отбеляза Корал.
Омаха пристъпи напред и огледа малкото градче.
— Евакуирали са се. Но пък и без буря в селото почти не остават хора извън туристическия сезон. Шисур е главно крайпътна спирка при скитанията на бедуинското племе Байт Мусан. Те непрекъснато идват и си отиват. След като бяха открити руините и градчето се превърна в туристическа атракция, доста хора се задържат тук за постоянно. Но дори и това е сезонно в голяма степен.
— И къде точно са руините? — попита Пейнтър. Омаха посочи на север от селото. Малка кула от ронеща се скала стърчеше над равните пясъци.
Пейнтър я беше взел за естествено образувание, една от многото колони от пясъчник с плосък връх в пустинята. Едва сега забеляза, че тази е направена от каменни блокове. Приличаше на наблюдателница.