Касандра оглеждаше внимателно релефа, моментна снимка от друго време.
Не видя нищо интересно. Нито метеоритен кратер, нито интригуващ артефакт.
Облегна се назад. Щеше да прати данните на двама геолози от Гилдията. Може би те щяха да разчетат нещо повече.
Шум откъм подвижното платнище на входа привлече вниманието й. Джон Кейн влезе с накуцване.
— Уловихме сигнала на доктор Ал Мааз. Касандра рязко обърна лице към него. — Кога? Къде?
— Преди осем минути. Още няколко минути минаха, докато определим местонахождението му. Най-напред е регистриран на десет мили западно оттук. Докато го триангулираме, тя е спряла да се движи. На около шест мили от нас.
Докуцука до картата на работната и маса и почука с пръст.
— Точно тук.
Касандра се наведе и прочете името.
— Шисур. Какво има там?
— Попитах един от техниците в Тумрайт. Каза, че там били открити старите руини на Убар. През деветдесетте.
Касандра се взираше в картата. Синята и червената линия изглеждаха така, сякаш са били начертани току-що. Червеното кръгче отбелязваше сегашното им местоположение. Тя сложи пръст върху кръгчето и го прокара назад по линията.
Тя пресичаше Шисур.
Касандра затвори очи. Представи си изражението на кураторката, когато тя беше отбелязала кръгчето. Сафиа бе продължила да проучва картата. Погледът й беше отнесен, сякаш изчисляваше нещо наум.
— Проклетата кучка… — Пръстите и върху картата се затвориха в юмрук. Гняв възпламени вътрешностите й. Но някъде още по-дълбоко просветна и уважение.
Джон Кейн стоеше, смръщил вежди. Касандра върна поглед обратно към образа, препратен от ЛАНДСАТ.
— Тук няма нищо. Прецакала ни е. На грешно място сме.
— Капитане?
Тя обърна лице към Кейн.
— Вдигай мъжете. Тръгваме. Искам камионите да са в движение след десет минути.
— Бурята…
— Забрави! Времето ще ни стигне. Тръгваме. Не можем да си позволим бурята да ни задържи тук. — Побутна Кейн към входа. — Ще оставим оборудването, палатките, припасите. Вземете само оръжията.
Кейн изскочи от палатката.
Касандра се обърна към един от сандъците си. Отвори капака и извади портативния дигитален радиопредавател. Включи го, въведе кода и го настрои на една вълна с имплантирания в кураторката приемник.
Задържа пръст над бутона за предаване. Едно докосване и таблетката C4 във врата на доктор Ал Мааз щеше да избухне, да прекъсне гръбнака и и да я убие моментално. Почувства неудържим импулс да го натисне, после изключи устройството.
Не съчувствие възпря ръката й. Сафиа беше доказала способностите си да разгадава гатанки. Подобно умение можеше все още да й потрябва. Но, което беше по-важно, Касандра не знаеше със сигурност дали Пейнтър е с нея.
А това беше важно.
Касандра искаше Пейнтър да види как Сафиа умира.
17.
ДА РАЗБИЕШ КЛЮЧАЛКА
4 декември, 09:07
Шисур
Сафиа пристегна очилата на очите си.
— Всички ли са екипирани?
— Все едно се спуска нощ — каза Клей откъм отворената врата. Бяха заковали с дъски прозорците на централната сграда, избрана заради масивната врата, която да ги пази от ветровете. Освен това вратата беше на южната стена, далеч от директната атака на бурята.
През прага Сафиа виждаше утринното небе, пометено от вихрещите се високо във въздуха пясъци, които бяха потъмнили света до зловещ полумрак. Прашни облаци прибулваха слънцето. Канали от въртящ се пясък помитаха уличките от двете страни на къщата и се завихряха току пред вратата. Ръбът на бурята ги беше настигнал. В далечината сърцето и стенеше и ревеше като някакъв обезумял от глад звяр, който препуска сляпо през пустинята.
Не им оставаше много време.
Сафиа се обърна към групата, скупчена в простичко обзаведената стая. Повечето сгради в Шисур бяха оставени незаключени. Сезонните жители просто изнасяха всичко, преди сами да се изнесат. Нямаше нищо за крадене, освен строшена глинена посуда, една мръсна спукана чиния в кухненската мивка и шепа бледозелени скорпиони. Дори пердетата бяха отнесли.
— Всички имате определени места, където да търсите — каза Сафиа. Беше закачила карта на едната стена. Разделила беше района на пет участъка — по един за всеки от металните детектори, които бяха отмъкнали от бараката за инструменти край руините. Имаха уоки-токита, с които да поддържат контакт. На всеки, освен на най-малките деца, беше определен участък от координатната система, на всички бяха раздадени кирки, мотики и лопати.