— Ако металните детектори уловят нещо, отбележете го. Нека помощниците ви го изкопаят. Не спирайте да се движите. Не спирайте да търсите.
Всички закимаха, че са разбрали указанията й. Търсачите бяха облечени с червеникавокафяви пустинни плащове, осигурени от Лу’лу. Лицата бяха увити с шалове, очите — защитени с очила. Сякаш се бяха подготвили да влязат под вода.
— Ако откриете нещо важно, съобщете по уоки-токито. Аз ще дойда да го видя. И помнете… — Тя почука по часовника върху китката на шинираната си ръка. — След четиридесет и пет минути всички се събираме тук. Бурята ще ни удари с пълната си сила след по-малко от час. Ще изчакаме най-лошото да отмине тук, в къщата, като в това време ще прегледаме евентуалните находки. Ще продължим отново, когато ветровете утихнат. Някакви въпроси?
Никой не вдигна ръка.
— Да вървим тогава.
Трийсетте търсачи се отправиха към бурята. Понеже Цитаделата беше най-подходящото място да се търсят портите на Убар, Сафиа поведе мнозинството от отряда към руините на крепостта, където щяха да фокусират вниманието си. Пейнтър и Клей теглеха шейната с дълбочинния радар. Барак беше преметнал металния детектор на рамото си като пушка. Зад него Корал и Кара носеха земекопни инструменти. Най-отзад вървяха Лу’лу и шофьорката на бъгито Джед. Другите Рахим се бяха разделили на групи, които да претърсят останалите участъци.
Сафиа пристъпи зад ъгъла на къщата. И моментално отстъпи назад, блъсната от вятъра. Сякаш я беше блъснала Божията ръка, със загрубяла и грапава длан. Тя се приведе срещу вятъра и тръгна към портите на руините.
Забеляза, че Пейнтър оглежда ходжата. При срещата бяха обменили информация за случилото се дотук, така че всички да са наясно със ситуацията. Разбира се, историята на Сафиа беше най-потресаващата и фантастична от всички — тайно племе от жени, чиято кръвна линия води назад до Савската царица и ги дарява със странни ментални способности, произлизащи от някакъв източник в сърцето на Убар, Въпреки че лицето на Пейнтър беше скрито зад шал и очила, самата му стойка излъчваше съмнения и недоверие. Крачеше нащрек между Сафиа и ходжата.
Излязоха от селото и минаха през дървените порти към руините. Всяка група се отправи към определения й участък. Омаха и Дани вдигнаха ръце за поздрав и се отправиха към понорната яма под Цитаделата. Двамата имаха достатъчно опит в полевите проучвания, а пропастта беше друго вероятно място за значима находка, понеже един ъгъл от крепостта беше пропаднал в нея.
И въпреки това Омаха не беше останал много доволен от поставената му задача. Откакто Сафиа беше пристигнала, той непрекъснато вървеше по петите й, сядаше до нея и за миг не я изпускаше от очи. Вниманието му не остана незабелязано — самата Сафиа не беше сигурна дали у нея надделява смущението или раздразнението. Но тя разбираше облекчението му от факта, че я е намерил жива, и не роптаеше срещу вниманието му.
Пейнтър, от друга страна, се беше отдръпнал, не показваше никакви чувства, държеше се крайно делово. Гледаше да си намира работа и беше изслушал разказа за преживелиците й, без да го коментира по никакъв начин. Нещо се беше променило между тях, имаше някакво смущение. Сафиа знаеше причината. Ръката й несъзнателно понечи да се вдигне към мястото, където той беше притиснал кинжала си. Беше показал друга страна на характера си, ожесточеност, по-свирепа и остра от кинжала. Никой от двамата не знаеше как да реагира. Тя беше твърде потресена, разколебана. Той се беше затворил в себе си.
Сафиа върна мислите си към загадката, която се надяваха да разбулят, и поведе своята група по една стръмна пътечка към крепостта на хълма. Докато се изкачваха, наоколо се разкри цялата система на руините. Минало беше цяло десетилетие, откакто Сафиа за последен път беше видяла комплекса. По онова време беше разкопана само Цитаделата, могила от камъни, която тепърва щеше да се реставрира, и малка част от стената. Сега цялата крепостна стена беше изникнала над пясъка, частично достроена от археолозите, заедно с основите на седемте кули, които някога са охранявали стените.
Дори и понорната яма, десет метра дълбока, беше разкопана и почистена.
Но най-голямо внимание бяха отделили на Цитаделата. Натрупаните безредно камъни сега бяха подредени един върху друг като парченца от мозайка. Основата на замъка беше квадратна със страни от по десет метра, и поддържаше кръглата стражева кула.
Сафиа си представи патрулиращите по бойниците стражи, които са си отваряли очите за мародери и са наблюдавали приближаващите кервани. Под крепостта беше процъфтявал оживен град — амбуланти търгували с ръчно изработени глинени съдове, боядисани платове, вълнени килими, зехтин, палмово пиво, вино от фурми; зидари се трудели над по-високи стени; из целия град кучета лаели, камили ревяли и деца тичали между сергиите, а въздухът кънтял от смеховете им. Отвъд стените напоявани ниви се ширели зелени, засети със сорго, памук, пшеница и овес. Мястото било истински оазис за живот и търговия.