Откри, че Лу’лу я гледа вторачено. Ходжата имаше чертите на царицата, която беше запечатала Убар. Но дали и нравът им беше еднакъв?
Сафиа си представи Реджиналд Кенсингтън, застинал завинаги в стъкления блок, символ на болка и терзание. Ходжата си беше мълчала през всичките тези години. Сигурно беше изкопала тялото, отнесла го беше в планинското си леговище и го беше скрила там от очите на света. Само появилите се ключове за Убар я бяха накарали да наруши мълчанието си, да си развърже езика и да разкрие тайните си. Във всичко това имаше някаква безмилостна решителност.
И ако древната царица е била като ходжата, тя би защитила Убар със същата тази безмилостна решителност, която граничеше с жестокост.
Сафиа усети кладенец от лед да се издига около нея, когато си спомни въпроса, който сама си беше задала преди малко. Как може портата да е оцеляла при отварянето на понорната яма? Знаеше отговора. Затвори очи, дълбоко объркана. Беше възприела неправилна гледна точка. Назад. Сега всичко си идваше на мястото, по потресаващ начин.
Пейнтър изглежда беше доловил внезапния й потрес.
— Сафиа?
— Знам как е била запечатана портата.
09:32
Пейнтър се връщаше бързешком от къщата, която бяха избрали за щаб. Сафиа го беше пратила да донесе скенера Рад-Х, който взеха от джипа на Касандра. Явно Касандра го беше демонстрирала на Сафиа още в Салала, беше й показала положителните стойности за разпад на антиматерия, които се отчитаха при облъчване на желязното сърце, за да убеди археоложката в истинската причина за това търсене.
Заедно със скенера Пейнтър беше открил цял куфар с анализиращо оборудване, по-съвършено от всичко, с което беше работил. За разлика от него Корал беше огледала находката му с жаден блясък в очите. Единственият й коментар беше: „Хубави играчки.“ Пейнтър помъкна целия куфар: Явно Сафиа беше надушила нещо.
Бурята го дърпаше безмилостно, докато той се изкачваше към крепостта. Песъчинки се забиваха във всеки открит сантиметър от кожата му, вятърът плющеше в шала и наметалото му. Наведе се срещу поривите. Денят беше помръкнал до здрач. А това беше едва челото на бурята. — На север светът свършваше със стена от мрак, нашарена от паяжини син огън. Заряди статично електричество. Направо можеше да го помирише човек. Във връзка с подготвяната си мисия до Марс НАСА беше провела изследване как се отразяват такива пясъчни бури върху хората и оборудването. Най-голямата заплаха за електрониката не бяха прахта и пясъкът, а изключително високият електрически заряд във въздуха, създаден от комбинацията на сух въздух и кинетична енергия. Достатъчно висок да изпържи за секунди електронните вериги и да прогори до болка кожата при пряко попадение. А тази буря раждаше гигантска вихрушка от статично електричество. Която всеки миг щеше да ги застигне.
Пейнтър вървеше упорито към ниското възвишение през вятъра и навявания на пелени пясък. Когато наближи, не тръгна нагоре, а надолу, по стръмната пътечка, която се спускаше в понорната яма. Дълбоката яма се простираше от изток на запад по по-дългата си ос. Цитаделата се намираше зад най-западната и точка, сякаш застанала там на пост.
Сафиа и групата й клечаха в отсрещния, източния край на пропастта. Рахим също се бяха събрали покрай ръба на ямата. Повечето лежаха по корем, за да се запазят в максимална степен от вятъра.
Без да им обръща внимание, Пейнтър се спусна — ту на бегом, ту с пързаляне — по песъчливата пътечка. Стигна дъното и тръгна бързо напред.
Сафиа, Омаха и Кара се бяха навели над монитора на дълбочинния радар. Сафиа почукваше по екрана.
— Ето тук. Виждате ли този джоб. Само на метър под повърхността е.
Омаха се обърна назад.
— Клей, премести шейната с радара две стъпки назад. Да точно там. — И отново се приведе над монитора.
Пейнтър отиде при тях.
— Какво открихте?
— Камера — каза Сафиа. Омаха се намръщи.
— Според мен е остатък от стар кладенец. Отдавна пресъхнал. Сигурен съм, че вече е бил документиран от други изследователи.
Пейнтър се премести по-близо тъкмо когато Омаха кликна върху един бутон на монитора. Зареди се неясно триизмерно изображение на напречно сечение на терена под радарната шейна. Беше с конична форма, тясно на върха и по-широко на дъното.
— В най-широката си част е малко над три метра — каза Омаха. — Просто оцеляла част от първоначалната цистерна.
— Наистина прилича на сляп джоб — съгласи се Кара. Сафиа се изправи.
— Не, не е. — Обърна се с лице към Пейнтър. — Донесе ли детектора?
Пейнтър вдигна куфара.