Стаята беше претъпкана с тела. Чу дете да плаче на горния етаж. Лесно позна Корал сред другите жени — изпъкваше като айсберг в тъмно море. Тя стана от пода. Беше почиствала пистолетите си.
Усетила тревогата му, Корал побърза да го пресрещне.
— Какво не е наред?
10:22
Всички камиони се събраха на завет зад една дюна, сякаш чакаха да се включат в парад. Мъже клечаха покрай камионите, търсейки някакво прикритие от вятъра, но подробностите се губеха в плътния здрач. Бяха на четиристотин метра от Шисур.
Касандра крачеше с Кейн покрай редиците. Беше с очила за нощно виждане, маскировъчна униформа и пясъчно пончо с качулка, стегнато с колан на кръста.
Кейн крачеше, покрил с една ръка слушалката на радиостанцията в ухото му — слушаше някакъв рапорт. Двайсет войници бяха тръгнали преди десет минути.
— Разбрано. Изчакайте по-нататъшни заповеди. — Свали ръка и се приведе към Касандра. — Отрядът е в покрайнините на градчето.
— Нека обградят района. И града, и руините. Да изберат подходящи места за стрелба със снайпер. Не искам нищо и никой да напусне мястото.
— Слушам, капитане. — Той повтори заповедите в прикрепения към гърлото си микрофон.
Продължиха към края на колоната, където бяха шестте камиона с хеликоптерните шейни, покрити с брезенти и привързани за транспортните си рами. При последните два кашона мъже освобождаваха въжетата, привързващи хеликоптерите. Един брезент литна, подхванат от вятъра, и отлетя високо.
Касандра се намръщи.
— Това са двамата ти най-добри пилоти, така ли? — попита тя.
— Да се надяваме, че са достатъчно добри — отвърна Кейн, присвил очи срещу бурята.
И двамата бяха заложили живота си за успеха на тази мисия. Провалът при гробницата ги беше поставил в неизгодно положение. Трябваше да се докажат пред командването на Гилдията. Но Касандра забелязваше и нещо друго у Кейн, някаква нова жестокост, по-малко хумор и дълбоко загнездила се ярост. Бяха го победили, осакатили, белязали. Никой не можеше да стори това на Джон Кейн и да остане жив достатъчно дълго, за да се хвали с победата си.
Стигнаха до последната група камиони.
Двамата пилоти ги чакаха. Касандра тръгна към тях.
Държаха шлемовете си под мишница, влачеха кабели, по които щеше да тече информация от радара. В такова време можеше да се лети само по уреди. Видимостта беше нулева.
Двамата се изпънаха чак когато я познаха — това не беше лесно под пластовете дрехи.
Касандра ги огледа от горе до долу.
— Гордън, Фаулър. Смятате, че можете да вдигнете двете птички във въздуха. В тази буря?
— Да, сър — потвърди Гордън. Фаулър кимна. — Прикачихме филтри срещу пясъка на отворите на двигателите и инсталирахме в радарната система програма за полет в пясъчна буря. Готови сме.
Касандра не видя страх по лицата им, нищо че вятърът виеше като обезумял. Всъщност и двамата изглеждаха възбудени, развълнувани, като сърфисти, готови да се пуснат по големи вълни.
— Искам да поддържате непрекъснат контакт лично с мен — каза Касандра. — Имате комуникационния ми канал.
Утвърдителни кимвания.
— Единият ще огледа града, другият — руините. Кейн ще ви даде специален софтуер, който да заредите в бордовите компютри. С негова помощ ще уловите сигнала на основната мишена. Мишената не трябва — повтарям, не трябва да пострада.
— Разбрано — промърмори Гордън.
— Всякакви други вражески единици — довърши Касандра — следва да бъдат застреляни на място.
Нови кимвания. Касандра се завъртя настрани.
— Хайде тогава, вдигайте птиците във въздуха.
10:25
Омаха гледаше как Сафиа пълзи на колене и замита пясъка от пода с една ръка. Откри, че му е трудно да се съсредоточи. Беше забравил колко е хубаво да работи рамо до рамо с нея. Забеляза мъничките капчици пот по челото й, как лявото и око се присвиваше, когато нещо събудеше интереса и, петното мръсотия на бузата й. Това беше онази Сафиа, която той познаваше толкова добре… отпреди Тел Авив.
Сафиа продължи да мете.
Имаше ли някаква надежда за тях двамата?
Тя вдигна поглед към него, забелязала, че е спрял да работи.
Той се размърда и се изкашля.
— Какво правиш? — попита я и махна към сметения пясък. — Прислужницата идва утре.
Тя седна и потупа стената, която се наклоняваше над главата й.
— Това е югоизточната страна. Плочата, която символизира зорницата, която пък изгрява всеки ден в небето на югоизток.
— Точно това казах и аз. Е, и?
Сафиа беше работила мълчаливо през последните десетина минути, подреждайки припасите, донесени от Пейнтър — методично, както вършеше всичко. Повечето време беше посветила на ключовете. Всеки път, когато Омаха се опиташе да и зададе въпрос, тя вдигаше ръка да го спре.