Омаха впери поглед в лунната стена, осветена под различни ъгли от лъчите на двете фенерчета. Несъвършенствата на релефа и създаваха сенки и пукнатини. Постепенно върху стената се открой силует, сякаш нарисуван от тези сенки.
Омаха примижа.
— Прилича на камилска глава. Или на кравешка може би.
— Това е бик! — Сафиа погледна към Омаха, очите и като два нагорещени въглена. — Сада, богът на луната, е изобразяван като бик заради оформените като полумесец рога.
Омаха огледа сенките.
— Но къде са му рогата? Сафиа посочи към припасите.
— Дай ми онова, докато държа светлината.
Омаха закрепи фенерчето си на прозореца до желязното сърце. Отиде при багажа и взе устройството, което приличаше на пушка, само дето краят на дулото му беше разширен като сателитна чиния. Сафиа изрично беше помолила Пейнтър да го донесе. Омаха нямаше търпение да види как действа.
Подаде и го и зае мястото ис фенерчето.
Тя се премести в центъра на помещението и насочи лазерния копач. Кръг червена светлина се появи на стената. Тя го нагласи над фигурата от сенки, между ушите.
Натисна спусъка на устройството. Червените светлини се завъртяха и пясъчникът моментално започна да се троши под напора на лазерната енергия, която разрушаваше кристалната му структура. Изригнаха пясък и прах. Както и някакви по-светли парченца, улавящи светлината. Стружки метал, червен.
Железни стружки, осъзна Омаха и разбра защо металният детектор беше писукал непрестанно. Архитектите на тази загадка бяха смесили железни стружки с пясъка в скалата.
Лъчът действаше като торнадо, дълбаеше пясъчника сякаш беше мека пръст. Омаха държеше здраво фенерчето и гледаше. В сърцевината на камъка бавно се открои нещо по-ярко.
Желязна маса.
Сафиа продължи да работи, като движеше лазера нагоре и надолу. Само след няколко минути над образа от сенки се появи дъгата на чифт рога.
— Определено е бик — съгласи се Омаха.
— Сада — промълви Сафиа и наведе лазера. — Луната. Приближи се и докосна вградените в камъка рога, сякаш да се убеди, че са истински. Дъжд от сини искри изригна при допира. — Ох!
— Добре ли си?
— Да — каза тя и тръсна пръстите си. — Статично електричество.
Отстъпи крачка назад да огледа рогата върху плочата.
Те определено се сключваха в заострен полумесец, издаден от скалата. Пясък и прах от издълбаването на камъка се вихреха из камерата, подхванати от внезапно засилилите се горе ветрове, които сякаш духаха право надолу през отвора.
Омаха вдигна поглед. Над ямата небето беше тъмно, но нещо още по-тъмно раздвижваше въздуха и се снижаваше. Откъм тъмния силует внезапна светлина прониза мрака.
О, не…
10:47
Омаха грабна Сафиа през кръста и я повлече настрани в сенките под наклонените плочи.
— Какво пра…
Преди да довърши, лъч от ярка светлина удари през дупката горе, разливайки светлинна колона в центъра на трилитната камера.
— Хеликоптер — извика Омаха в ухото й.
Сега Сафиа вече чуваше слабия тътен на витлата на фона на еднообразния рев на бурята. Омаха я държеше здраво.
— Това е работа на Касандра.
Светлината примигна и угасна, когато прожекторът се отклони, но тътенът на витлата остана. Все още беше някъде отвън и претърсваше в бурята.
Сафиа клекна и повлече и Омаха след себе си. След угасването на прожектора камерата изглеждаше още по-тъмна.
— Трябва да предупредя Пейнтър — каза Сафиа. Запълзя към моторолата, но когато посегна, нова искра се изви от повърхността на радиото към върховете на пръстите й и я ужили като оса. Тя дръпна назад ръката си. Едва сега забеляза колко се е усилило статичното електричество. Усети го върху кожата си, като пълзящи мравки. Косата и изпука, когато се обърна да погледне Омаха.
— Сафиа, върни се.
Очите на Омаха бяха широко отворени. Той заобиколи към нея, придържайки се в сенките. Вниманието му не беше насочено към хеликоптера, а към центъра на камерата.
Сафиа отиде при него. Той хвана ръката й, при което и двамата ги удари ток, от който косъмчетата по ръцете им настръхнаха.
В центъра на камерата синкаво сияние се сбираше там, където преди малко светеше прожекторът на хеликоптера. Трептеше, вихреше се във въздуха, краищата му плуваха. С всяка секунда се уплътняваше, вихрейки се навътре.
— Статично електричество — каза Омаха. — Погледни ключовете.
И трите железни артефакта, — сърцето, бюстът и рогата — грееха с червеникав оттенък.
— Те извличат електричеството от въздуха. Действат като един вид гръмоотводи за статичното електричество, създавано от бурята горе — така се зареждат с енергия.