— Но най-вярна представа ни дава триизмерното изображение. — Корал посочи третата рисунка.
— Прилича на голяма куха сфера — каза Омаха. Корал кимна.
— И е точно това. Додекаедърът е познат и под името „бакибол“, топката на Баки. Наречен е на архитекта Бакминстър Фулър, който създал подобни конструкции.
— Значи тези бакиболове ги има в космоса — уточни Сафиа. — Но тук са с краткотраен живот.
— Проблем в стабилността.
— И защо тогава ни разказваш за тях? — попита Кара. Дани се надигна на пръсти и посочи към езерото.
— Водата тук е пълна с такива бакиболове, стабилни и непроменени.
— Голяма част от водата — съгласи се Корал.
— Как е възможно? — попита Сафиа. — Какво ги прави стабилни?
— Онова, което дойдохме да търсим — каза Корал, вперила поглед в езерото. — Антиматерията.
Омаха се приближи.
Корал натисна няколко клавиша.
— Антиматерията и материята поради своята противоположност се привличат и точно поради това антиматерията не се среща на Земята. Материята е навсякъде и антиматерията би се самоунищожила моментално. В Лабораториите ЦЕРН в Швейцария учените произведоха частици антиматерия и успяха да ги опазят за период от време в магнитни вакуумни камери. Бакиболовете изпълняват същата функция.
— Как? — Омаха се наведе над рамото на Корал, докато тя отваряше прозорец с нова диаграма.
— Защото бакиболовете действат като микроскопични магии камери. В центъра на тези сфери има абсолютно празно пространство, вакуум, в който антиматерията може да оцелее. — Тя посочи към буквата „А“ в центъра на диаграмата. — От своя страна, антиматерията се отплаща на бакибола. Привлича водните молекули и по този начин сгъстява сферата, точно колкото да осигури стабилност на бакибола. И понеже е заобиколен отвсякъде от еднакво количество водни молекули, атомът антиматерия виси в идеалния център на сферата, без да се допира до материя. Корал плъзна поглед по групата хора.
— Стабилизирана антиматерия — каза Омаха. Корал въздъхна.
— Стабилна, докато не я бомбардира силен електрически заряд или не влезе в близък контакт с мощен магнит или радиация. Всеки от тези фактори нарушава равновесието. Бакиболът се срива в себе си, антиматерията влиза в контакт с водната молекула и се самоунищожава, освобождавайки енергия. — Корал погледна към димящите останки на машинката си. — Неограничена енергия.
Мълчанието се проточи.
— Как се е озовала тук цялата тази антиматерия? — попита Кара.
Дани кимна.
— Тъкмо говорехме за това, когато пристигнахте. Опитвахме се да изградим някаква хипотеза. Помниш ли, Омаха, разговора в пикапа за накланянето на земната ос, което превърнало този район от пищна савана в пустиня?
— Преди двайсет хиляди години — каза той.
Дани продължи:
— Доктор Новак предположи, че метеорит от антиматерия, достатъчно голям да оцелее при преминаването си през атмосферата, е ударил Арабския полуостров, взривил се е и се е заровил дълбоко в порестия пясъчник, създавайки този кристален мехур под земята.
Докато всички оглеждаха пещерата с нови очи, Корал обясни:
— Експлозията трябва да е проникнала в системата от земна вода и ефектът йе преминал през дълбоките канали. Буквално е разтърсил света. Достатъчно да се отрази на земния поляритет или дори да наруши въртенето на магнитното земно ядро. Във всички случаи е довело до промяна в местния климат, която превърнала райската градина в пустиня.
— И в процеса на този катаклизъм се е образувал стъкленият мехур — подхвана Дани. — Експлозията и горещината от сблъсъка са задействали мощно изпаряване и изхвърляне на атоми антиматерия и субчастици. Когато мястото се охладило, запечатано отвсякъде като самостоятелна система, водата се кондензирала около атомите антиматерия и образувала защитни, стабилизирани бакиболове. И мястото останало в този си вид в продължение на десетки хиляди години.
— Докато някой не открил шибания мехур — каза Омаха. Представи си номадското племе, натъкнало се на това място, търсейки примерно вода. Сигурно бързо са разбрали за странните свойства на водата като енергиен източник в древни времена. Със сигурност са се опитали да го скрият, да го защитят, а както Кара беше споменала по-рано, човешката изобретателност е намерила начин да го използва. Омаха си спомни вълшебствата, с които изобилстваха местните легенди — летящи килимчета, магьосници, владеещи невероятни сили, вълшебни предмети с всякаква форма и размер, духове, които могат да ти осигурят всичко, което си пожелаеш. Дали всички те не намекваха за тукашната мистерия?