Царският платноход се беше превърнал в димяща развалина от натрошено дърво. Каменният кей беше разрушен, стъкленият бряг — изоран дълбоко.
— Прекратиха бомбардировката — каза Омаха.
Сафиа си даде сметка, че е прав, макар че експлозиите все още кънтяха в главата й.
Силите на Касандра се придвижваха навътре покрай брега на езерото. Джетове и понтонни лодки извиваха носове и приставаха в синхрон, като въздушен отряд. Покрай самата брегова линия по-малки моторници пореха водата.
Сафиа примижа и различи хора във водолазни костюми, яхнали моторизирани сърфове. Удариха се в брега, изхвръкнаха високо и се превъртяха на колене, пушките готови за стрелба в ръцете им. Други вече тичаха по улиците.
Престрелка изригна в ниското като рой светулки между хората на Касандра и жени от Рахим. Ала бе краткотрайна, като разлаяни кучета. Нова граната се изви откъм близкия джет и удари там, откъдето идваше стрелбата. Стъкло се пръсна във фонтан от светлина.
Сафиа се помоли Рахим да са успели да се изтеглят навреме. Стреляй и бягай. Това беше единственият им шанс. Бяха твърде малко и противникът ги превъзхождаше неимоверно по огнева мощ. Но къде можеха да избягат? Бяха затворени в стъклен мехур. Дори платноходът им беше унищожен.
Сафиа гледаше как джетовете и понтонните лодки стигат до брега и разтоварват още мъже. С огън щяха да си пробият път през целия град и да ги намерят.
Сигналните ракети горе започнаха да избледняват, пропадайки към разрушения град. С угасването им Убар потъна в мрак, осветяван само от фонтаните син огън по тавана, които го къпеха в индигови сенки.
Сафиа погледна към извития в купол таван. Енергийните разряди и облаците от газове бяха набрали сила и се вихреха трескаво, сякаш разгневени от разрушението.
Нов залп изригна в града и го разтърси.
— Не трябва да спираме — каза Омаха и я побутна напред.
— И къде ще отидем? — попита тя и се обърна към него. Той срещна погледа и. Не знаеше какво да й отговори.
16:52
Пясъчната буря продължаваше да блъска къщата. Вече лазеше по нервите на всички. Пясък, прах и мръсотия покриваха всичко, промъкваха се през всяка пролука и процеп. Ветровете виеха.
Според бойните доклади по радиостанцията очевидно Касандра постигаше пълна победа. Имаше голямо преимущество в огнева мощ и жива сила и буквално помиташе противника, почти без съпротива, наслаждаваше се на успеха.
А останалите горе не можеха да вземат участие във веселбата.
— Изключи това лайняно радио, бе! — изкрещя пазачът. — Да ти го начукам, Пиърсън! — извика в отговор лекарят докато сменяше една превръзка.
Пиърсън се завъртя.
— Слушай, лайно такова…
Вторият пазач отиде до пластмасовия варел с вода и го наклони, за да сипе в една картонена чашка.
Пейнтър разбра, че по-добра възможност няма да има.
Претърколи се от леглото и грабна пистолета от ръката на пазача, като изви жестоко китката му. Изстреля от упор два куршума в гърдите му.
Силата на удара отхвърли пазача назад върху койката.
Пейнтър падна на едно коляно в стойка за стрелба, прицели се във втория пазач и стреля три пъти. В главата. Два от куршумите попаднаха в целта. Пазачът се срина, мозък и кръв плиснаха по стената.
Пейнтър отскочи назад и завъртя пистолета. Надяваше се ревът на бурята да е заглушил изстрелите. Огледа стаята. Дрехите и оръжията на ранените бяха наредени на купчина близо до него, където те не можеха да ги достигнат. Това означаваше, че остава само лекарят.
Пейнтър насочи поглед към него, периферното му зрение покриваше останалата част от стаята. На койката Пиърсън стенеше, от устата му извираха кървави мехури.
Пейнтър каза на лекаря:
— Посегнеш ли за оръжие, мъртъв си. На този все още може да се помогне. Сам избирай. — Отстъпи към лаптопа, посегна, без да гледа, затвори го и го пъхна под мишницата на ръката, с която държеше оръжието.
Лекарят беше вдигнал ръце с дланите към него.
Пейнтър тръгна странично към вратата, посегна зад гърба си към дръжката и я отвори. Вятърът едва не го събори обратно в стаята. Той се приведе срещу чудовищния порив и с мъка се измъкна навън. Не си направи труда да затвори вратата. Завъртя се на пета и пое встрани.
Тръгна в посоката, където беше чул да спират бронираните трактори, едва си пробиваше път през пясъка и вятъра. Бос, само по боксерки. Пясъкът го жулеше като шкурка. Въобще не си направи труд да отваря очи. Нямаше какво да се види. Пясъкът го давеше при всяко вдишване.
Държеше пистолета пред себе си. С другата си ръка стискаше лаптопа. Той съдържаше информация, която му беше нужна — за Гилдията и за Сафиа.