— Така че позволете ми да ви защитя сега… защото не успях да го направя в миналото.
Кара успя само да кимне. Капитан Ал Хафи се отдалечи. Тя извика след него:
— Бил си момче тогава.
— Сега съм мъж. — Обърна се да последва своите хора надолу към града.
Думите му прозвучаха на Сафиа като ехо на казаното от Омаха.
Ходжата плъзна поглед по лицата наоколо.
— Още не е свършило. — С тези загадъчни думи тя пристъпи в пукнатината. — Трябва да извървим пътя на старата Царица.
21.
ПОСТ В БУРЯТА
4 декември, 17:30
Шисур
Още бяха по петите му.
Пейнтър виждаше светлинката на преследвачите отзад в бурята. Изцеждаше цялата възможна скорост от трактора, която беше приблизително петдесетина километра в час. В менгемето на ветровете това си беше истинска високоскоростна гонка.
Погледна и в двете странични огледала. По един камион от всяка страна. Успя само да зърне преследвачите си — два натоварени камиона с открита каросерия. Въпреки товара те се движеха по-бързо, отколкото той би могъл, но пък за разлика от него трябваше да се съобразяват с терена. Той водеше двайсеттонния си трактор право напред, смазвайки всичко по пътя си нагоре и надолу по склоновете на дюните.
Пясък поглъщаше видимостта във всички посоки. Пълно затъмнение.
Пейнтър беше включил компютризирания пътен контрол на трактора. Провери и другите уреди. Имаше радарна чиния, но не знаеше как да я насочва. Все пак откри радиостанцията. Първоначалният му план беше да се приближи колкото е необходимо до въздушна база Тумрайт и да се свърже с оманските ВВС. Все някой щеше да го чуе. Ако искаше да спаси другите, трябваше да изостави прикритието си и да предупреди местното правителство.
Само че камионите го бяха принудили да поеме в посока противоположна на базата, навътре в лапите на бурята. Нямаше начин да обърне. Камионите бяха прекалено бързи.
Изкачваше се по една особено висока дюна, когато силна експлозия изтрещя вляво от трактора. Шрапнели и вълна от пясък шамаросаха тежкото возило все едно самият Господ Бог беше замахнал.
Ракетна граната.
За миг ужасен стържещ звук се разнесе откъм веригата, сякаш нещо се късаше.
Пейнтър примижа, но тракторът продължи напред, смилайки това, което беше попаднало в металните зъби. Катереше се величествено нагоре по дългия склон.
Още една експлозия, този път точно зад него. Звукът беше оглушителен, но бронята се представи блестящо — поливъглеродната стомана и кевларът си свършиха работата. Нека стрелят по него. Вятърът и бурята със сигурност щяха да затрудняват мерника им, а бронята на трактора щеше да свърши останалото.
После усети ужасно разтърсване.
Веригите на трактора продължаваха да се въртят, но скоростта му намаля и той започна да се плъзга. Внезапно Пейнтър осъзна каква е била целта на обстрелващите го преследвачи — не да пробият бронята на трактора, а да нарушат сцеплението му.
Бомбардираха склона и предизвикаха лавина. Сега целият склон се плъзгаше назад, повличайки и трактора със себе си. Пейнтър изключи автоматичното управление, стисна скоростния лост и превключи на по-ниска предавка. Натисна педала за газта в опит да възстанови сцеплението между веригите и хлъзгавия терен.
Без успех. Тракторът боксуваше в мекия пясък.
Пейнтър натисна спирачките, задницата поднесе, после включи на задна. Сега се движеше заедно с пясъка, плуваше с вълната на лавината. Завъртя трактора, докато той не застана с предницата към склона, но се наклони опасно. Трябваше да внимава да не го преобърне.
Изключи от скорост, натисна спирачката, после обратно на първа. Тракторът тръгна напред, сърфирайки надолу по склона с добро сцепление и добра скорост. Пейнтър го пришпори към дъното. Камионите го подгониха, но се наложи да намалят, застигнати от лавината.
Пейнтър стигна до подножието на дюната и сви встрани, Писнало му беше да бяга от тези лайнари.
Насочи трактора право напред, после отново включи на автоматично управление.
Пусна волана и изчака да се увери, че тракторът се движи по зададения курс. После мина в задното отделение. Там си намери един гранатомет. Зареди граната, закрепи дългата тръба на рамото си и отиде при задния люк на трактора.
Отвори го с ритник. Нахлу пясък, но не твърде много, защото се движеше срещу вятъра. Впери поглед в мрака отзад. Изчака, докато не видя две светлинки да завиват иззад последната дюна.
— Елате при татко — измърмори той и се прицели.
Кръстчето на прицела попадна върху мишената и той натисна спусъка. Гранатометът подскочи на рамото му и горещ въздух го облъхна, когато гранатата пое по пътя си.