При стената плячката и се раздвижи, излезе на открито и насочи тръбата.
Касандра нагласи кръстчето на мерника си в центъра на най-топлата част от тялото на врага — главата. Натисна спусъка. Само веднъж. Нямаше нужда да повтаря.
През инфрачервените лещи видя как огънят разцъфва в пръски навън. Чисто попадение.
Ала пръстът на човека изглежда се бе свил рефлексивно върху спусъка на гранатомета.
Гранатата излетя, заслепявайки Касандра през очилата. Тя се търколи по гръб зашеметена.
Снарядът профуча много над нея.
Понеже летеше под ъгъл към тавана, Касандра го изгуби от поглед на фона на бурята от електрически разряди горе.
Тя трескаво изключи инфрачервеното и нощното виждане. И през обикновените лещи таванът пак се къпеше в блясък. Сияйният танц беше набрал мощ, изпълвайки целия купол. Малки дъги електричество съскаха като мълнии.
Изстреляната по погрешка ракета избухна от другата страна на езерото. Касандра фокусира телескопичното увеличение на очилата си.
Мамка му!… Все нещо такова ще се случи. Гранатата се беше ударила в стената над тунела, по който бяха влезли в пещерата. Огромен къс от стъклената стена се откъсна от скалата заедно с част от тавана на тунела. Стъкло и камък се сринаха и затрупаха прохода. Изходът беше блокиран.
Касандра се претърколи по корем. Отрядът горе просто ще трябва да ги изкопае оттук. Основната и задача за момента беше да обезопаси града, да залови Сафиа и да грабне наградата. Отново включи на инфрачервен режим. Време беше ловът да продължи.
Двамата мъже с нея вече бяха отишли до тялото да вземат гранатомета. Готови бяха да продължат напред.
Касандра се забави, колкото да провери електронния си търсач.
Сафиа беше не много далеч напред. Червените триъгълници — маяците на командосите — се приближаваха към позицията и от всички посоки.
Доволна, Касандра понечи да пъхне устройството в джоба си, когато данните, изписани до светещото синьо кръгче привлякоха погледа и и тя застина. Нещо не беше наред.
Вдигна поглед към обления в пламъци таван. Ако данните бяха верни, Сафиа се намираше на повърхността. Имаше ли друг път нагоре?
Включи микрофона на гърлото си и прати обща тревога по отворения канал, която щеше да достигне до всеки от хората й.
— Свийте обръча! Веднага! Не оставяйте никого жив! Касандра скочи на крака и настигна двамата мъже.
— Хайде да приключваме.
18:10
Омаха чу капитан Ал Хафи да вика на арабски:
— Изтеглете се към стълбите! Всички да отстъпят към изхода.
Омаха, Корал, Дани и Клей бяха заели позиция в двора на двореца. Граната се взриви на двайсетина метра от тях и те се долепиха до стената.
— Трябва да тръгваме — каза Клей.
— С най-голямо удоволствие — отвърна Омаха. — Просто го кажи на онези двамата зад ъгъла.
Бяха притиснати тук вече цяла минута. Преди това Омаха и Клей бяха изтичали в двора от една посока, Дани и Корал — от другата. И двете двойки бяха преследвани от командоси. Сега и четиримата бяха попаднали в капан.
Нямаше мърдане.
При това войниците на Касандра имаха предимство — специални очила, които явно улавяха и най-малкото им движение.
— Трябва да се изтеглим назад в двореца — каза Корал и вкара нов пълнител в пистолета си. — Там ще имаме по-добър шанс да се измъкнем.
Омаха кимна. Четиримата хукнаха към входа на двореца.
— Ами капитан Ал Хафи и другите? — попита Дани, когато влетяха вътре. — Може да си тръгнат без нас.
Омаха падна на едно коляно с пушка, насочена към двора. Корал зае позиция до него. Дани и Клей стояха отзад.
— Да си тръгнат къде? — попита Омаха. — Предпочитам да си пробвам късмета тук, отколкото на претъпканото стълбище. Тук поне има достатъчно мя…
Куршумът иззвънтя в стената до ухото му. Стъклото се пръсна и остри парченца се забиха в близката до стената страна на лицето му.
— По дяволите!
Заваляха още куршуми. Омаха се просна по корем до Корал. Дани и Клей отстъпиха във вътрешната зала. Единствената причина Омаха да е още жив беше статуята от желязо и стъкло в центъра на двора — дланта, поддържаща сферата, — която осуетяваше директния обстрел на входа.
В предната част на двора един от командосите изтича в полезрението им с гранатомет на рамо, насочен към вратата на двореца. Куршумите ги обсипваха още по-ожесточено, осигурявайки прикритие на артилериста. Смел ход. Явно нещо беше запалило огън под задника на Касандра.
Корал се завъртя и насочи пистолета си към боеца с гранатомета. Закъсня.