— Не. С Дани, Клей и Корал сме се окопали в двореца. Раздвижване при тунела привлече погледа и. Шариф излезе през пролуката.
Кара тръгна да го пресрещне.
Той посочи към тунела и каза задъхано:
— Отстъпихме при стълбите. Капитан Ал Хафи ще се опита да задържи противника. Вие трябва да… — Гласът му пресекна, когато видя пустинята. Очите му се разшириха.
Нов разцепващ трясък. Като от сблъсък на скали. Ръбът на платото се разтроши.
— Аллах да ни е на помощ! — прошепна Шариф. Кара му махна да се връща.
— Добре ще направи. Защото определено ни свършиха скривалищата.
18:16
За пръв път от много време Касандра изпита истински ужас. Беше почувствала такъв разяждащ вътрешностите страх като дете, докато се ослушваше за стъпките на баща си пред стаята й нощем. Сега беше същото. Страх, който втечнява вътрешностите и превръща костния мозък в лед. Дишането беше забравен дар.
Криеше се в миниатюрна стъклена сграда, нещо като параклис за един човек. Единственият вход беше ниска врата. Прозорци нямаше. През прохода долната част на града се стелеше пред погледа й.
Касандра гледаше с ужас електрическите дъги. Някои се удряха в езерото, набираха допълнителна мощ и се стрелкаха обратно към тавана, чието сияние се усилваше — сякаш бурята горе се хранеше от водите долу.
Не беше така при попаденията върху стъкло. То абсорбираше странната енергия, превръщайки се в течна локва, но само за миг. После отново се втвърдяваше.
Един от хората й бе попаднал в обсега на такава мълния. Беше се прикрил зад една стена, облегнат на нея. Мълнията удари стената и той падна през нея, защото опората му изчезна внезапно. После стената се втвърди отново. Горната половина от тялото му остана от едната й страна, долната — от другата. В средата беше изгорял до кости Дори дрехите му се подпалиха, истинска човешка факла от двете страни на стъклото.
Из целия град битката беше спряла. Хората търсеха убежище.
Бяха видели мумифицираните тела. Разбраха какво става.
Пещерата беше утихнала зловещо, освен отделни изстрели откъм задната стена, където противникът се беше оттеглил в някакъв проход. Всеки, който се приближеше, биваше застрелван.
Касандра стискаше електронния си търсач. Наблюдаваше движението на червените триъгълници. Нейните хора. Преброи ги. От петдесетте командоси бяха останали едва дузина. Още един триъгълник угасна пред очите й. Писък на агония разтърси града.
Смъртта дебнеше хората й.
Знаеше, че дори такива затворени помещения не бяха безопасни. Беше видяла мумифицирани тела в някои от къщите.
Ключът изглежда беше в движението. Може би количеството статично електричество в пещерата беше такова, че и най-малкото движение привличаше мълния.
Така че Касандра седеше неподвижно, абсолютно неподвижно. Същото като в детското си легло. Тогава не и беше помогнало. Не вярваше, че и сега ще и помогне. Беше уловена в капан.
18:17
Омаха лежеше по корем на входа на двореца. Тишината го притискаше. Отвъд двора огнената буря вилнееше все по-яростно. Мълнии трещяха и раздираха въздуха на зигзаг. Куполът светеше като короната на синьо-бяло слънце.
Омаха гледаше и знаеше, че смъртта е близо.
Но поне беше казал на Сафиа, че я обича. Беше постигнал мир със себе си. Налагаше се да се задоволи с това. Погледна нагоре. Молеше се тя да е добре. Беше му описала накратко хаоса горе.
Смърт горе, смърт долу.
Сам си избери.
Корал лежеше до него и оглеждаше бурята.
— Намираме се във вътрешността на най-големия трансформатор в света.
— Какво искаш да кажеш?
Говореха шепнешком, сякаш се бояха да не привлекат вниманието на спящия великан.
— Стъклената пещера с разтвора от енергизирана антиматерия действа като масивен изолиран свръхпроводник. Привлича енергия към себе си също като желязната камила в музея. В нашия случай всмуква статичната енергия на всяка минаваща наблизо пясъчна буря и я складира тук долу. Но с натрупването на енергия в камерата се стига до някакъв критичен праг, отвъд който излишната енергия трябва да бъде отведена някъде, точно както светкавиците освобождават излишната енергия при гръмотевична буря. Само че тук посоката е от пясъка към небето, огромни разряди се издигат нагоре и създават краткотрайните смъртоносни вихрушки по повърхността на пустинята.
— Като изтощаване на батерия — каза Омаха. — Но какво става тук вътре?
— Буря в бутилка. Мегабурята излива твърде много енергия тук. Мехурът не успява да се освободи достатъчно бързо от нея и една част се връща обратно.
— Обстрелва сам себе си.
— Преразпределя заряда — поправи го тя. — Стъклото е много силен проводник. То просто поема излишната енергия и я предава към скалата отдолу, разпръсква я, така зарядът се разпределя равномерно по целия стъклен мехур, вместо само по горния купол. Именно това енергийно равновесие поддържа езерото от антиматерия стабилно по време на бурята. Равновесие на зарядите.