— Ами джобовете стопено стъкло?
— Не мисля, че е стопено стъкло. Поне не точно. Омаха погледна въпросително към нея.
— А какво е?
— Стъклото винаги е в течно състояние. Виждал ли си някога антично стъкло? Ивиците, които леко замъгляват прозрачността му? Гравитацията въздейства на стъклото като на течност и бавно го придърпва надолу на ивици.
— Но какво общо има всичко това със случващото се тук?
— Енергийните потоци не просто разтопяват стъклото. Те променят състоянието му, като моментално скъсват всички вътрешни връзки, втечняват го до точка, която граничи с газообразно агрегатно състояние. Когато енергията се разпръсне, то се втвърдява отново. Но само за миг, защото е в гранично състояние между течност и газ. Точно затова не се разтича. Запазва основната си форма.
Омаха се надяваше тази беседа да доведе до някакво практическо решение.
— Можем ли да направим нещо за себе си? Корал поклати глава.
— Не, доктор Дан, боя се, че сме прецакани отвсякъде.
18:19
Огнена експлозия насочи вниманието на Пейнтър към платото.
Един камион, паркиран близо до възвишението от пясъчник, излетя във въздуха с опашка от запален бензин. Бродещ пясъчен дявол ги подмина и остави след себе си димяща следа черен пясък.
Стопено стъкло.
Змиевидните колони от статичен заряд освобождаваха по някакъв начин астрономични количества топлинна енергия и стопяваха пътя си през пейзажа.
Пейнтър си спомни предупреждението на Сафиа по радиото — беше се опитала да го спре. Той не я послуша и сега беше затворен в трактора насред огромен въртоп от кипящ пясък. През последните пет минути въртопът го беше носил в широка дъга и бавно го въртеше около остта му. Като планета в орбита около звезда.
Навсякъде около него танцуваше смърт. На мястото на всяка вихрушка, която се сриваше със страховит разряд на статично електричество, се зараждаха други три.
Беше само въпрос на време някоя да се озове на пътя му, или още по-лошо — да отвори пясъка под него. Докато се въртеше, хвърляше по едно око към другия камион. И неговото положение не беше по-добро. Втора планета, по-малка, като луна.
Пейнтър плъзна поглед по камиона. И видя своя шанс.
Беше си истинска лудост, но пак беше за предпочитане пред това очакване на смъртта. Ако ще се мре, поне да е като мъж. Погледна надолу към голото си тяло. Боксерки и нищо друго. Добре де, като гол мъж.
Мина в задното отделение.
Все пистолет… и нож. Пристъпи към задната врата. Налагаше се да действа бързо. Забави се, колкото няколко пъти да си поеме дълбоко въздух. После отвори вратата.
Равната шир на пустинята внезапно избухна само на няколко метра от него. Дявол се завихри от пясъка. Вълната статична енергия го зашлеви. Косата се разлетя около главата му с Припукване. Надяваше се, че няма да се запали.
Пейнтър отстъпи със залитане назад. Времето му беше изтекло.
Хвърли се към страничната врата, отвори я рязко и скочи.
Потъна до глезените. Пясъкът беше дяволски рехав. Хвърли поглед през рамо. Дяволът надвисваше над трактора, концентрираната в колоната енергия пукаше страховито. Усети миризма на озон. Нажежен въздух пулсираше на вълни откъм чудовището.
„Който превари, той товари.“ Баща му обичаше да напомня тази поговорка винаги когато го хванеше да се помотва. Не, татко… няма да се помотвам тук.
Пейнтър измъкна краката си от пясъка и заобиколи на бегом предницата на трактора. Въртопът го теглеше, почти като плаващ пясък.
Видя камиона. Петдесет метра. Половин футболно игрите. Хукна натам.
Който превари, той товари. Тичаше, а стихчето звучеше в главата му като мантра.
Вратата на камиона се отвори. Боецът застана на стъпенката и насочи пушка към него.
За щастие Пейнтър вече беше вдигнал пистолета си. Стреля няколко пъти. Нямаше причина да пести патроните. Натискаше ли, натискаше спусъка.
Шофьорът падна с разперени ръце.
Експлозията зад Пейнтър го блъсна напред и той падна по лице. Парна го гореща вълна. Изплю пясък, скочи и хукна.
Погледна назад — тракторът лежеше на хълбок и гореше, резервоарът му се беше възпламенил. Горящ бензин валеше наоколо и се събираше в локви по пясъка.
Пейнтър продължаваше да тича.
Стигна до камиона, подмина вратата на кабината, използва трупа на войника за стъпало и се покатери на каросерията отзад. Брезентът още беше там, оплетен във въжетата. Пейнтър ги сряза с ножа. Бяха здраво опънати и плющяха като скъсани струни на китара. Срита брезента и въжетата встрани.