Децата се разпищяха и скриха лица в плащовете на майките си.
Барак хукна откъм края на редицата, минаваше покрай другите, лицето му бе изопнато от болка. Сафиа кимна към жените и децата.
— Успокой ги — каза тя. — Да не спират.
Взе следващата торба. Ръцете и се тресяха. Пейнтър пристъпи до нея и взе торбата.
— Дай на мен.
Сафиа кимна и мина зад него. Кара беше следващата в редицата.
— Беше злополука — каза тя. — Не си виновна ти. Сафиа го разбираше с главата си, но сърцето и казваше друго.
И въпреки всичко не позволи на чувството за вина да я парализира. Вървеше след Пейнтър, подаваше му следващата торба. Пълзяха напред.
Най-накрая завиха покрай стената на двора. Входът на двореца светеше отпред. Омаха стоеше под свода с фенерче в ръка.
— Оставих лампата на верандата да ви свети. — И им махна да идват.
Сафиа с мъка потисна импулса си да хукне напред. Още не бяха в безопасност. Продължиха със същата постоянна скорост, заобиколиха желязната сфера в центъра. Най-накрая дългата им пътека стигна до входа.
Сафиа мина първа. Пристъпи вътре, хвърли се на врата на Омаха и краката й се подгънаха. Той я взе на ръце и я внесе в централната зала.
Тя не възрази. Бяха на сигурно място.
19:07
Касандра бе наблюдавала процесията, без да помръдва, дишайки плитко. Знаеше, че ако мръдне, ще умре. Сафиа и Пейнтър бяха минали на няколко метра от малката и стъклена ниша.
Присъствието на Пейнтър определено я изненада. Как се беше озовал тук?
Тя обаче не реагира по никакъв начин. Стараеше се да диша равномерно. Беше статуя. Годините в специалните сили и операциите на терен я бяха научили да стои неподвижно. Сега беше впрегнала всичките си умения в тази посока.
Беше разбрала, че Сафиа идва. Беше проследила движенията им, помръдвайки само очите си, беше видяла как последното червено триъгълниче на екрана угасна преди миг. Само тя беше останала. Но това още не беше краят.
Недоумяваше защо Сафиа се връща в пещерата от повърхността. Бе минала толкова близо до нея!
Пясъчна пътека.
Сафиа бе разпознала единственото сигурно убежище в пещерата — високата сграда петнайсетина метра по-нататък. Касандра чу щастливите гласове на враговете си, когато стигнаха до своето убежище.
Стоеше все така неподвижно.
Пясъчната пътека се извиваше само на два метра от нейната стъклена ниша. Две големи крачки. Като движеше само очите си, Касандра огледа кипящия купол. Зачака, напрегна всеки мускул, подготви се. Неподвижна като статуя.
После мълния удари на около три метра от нея.
Достатъчно близо.
Касандра изскочи през вратата, уповавайки се на старата поговорка, че мълнията никога не удря два пъти на едно и също място. Нямаше друго, на което да разчита.
Единият й крак докосна стъклото, само колкото да се отблъсне, а другият стъпи върху пясък. Клекна на пътеката.
В безопасност.
Задиша дълбоко и едва не заплака от облекчение. Позволи си този миг отпускане. Щеше да йе нужно, за да събере кураж за следващата стъпка. Изчака сърцето и да се успокои, треперенето да стихне.
Най-накрая тялото и се успокои. Проточи врат като събуждаща се котка.
Пое дълбоко въздух, бавно издиша. Време беше да се хваща на работа.
Изправи се и извади безжичния детонатор. Провери дали електрониката му не е пострадала от статичното електричество във въздуха. Всичко изглеждаше наред. Натисна един клавиш, после червения бутон, после още веднъж същия клавиш.
Детонаторът на мъртвеца.
Вместо да натиска бутона, за да взриви чипа във врата на Сафиа, сега трябваше само да вдигне пръста си.
Готова, тя извади пистолета си от кобура.
Време беше да поздрави съседите.
19:09
Седнал на пода, Пейнтър оглеждаше препълнената зала. Корал вече му беше докладвала за всичко случило се, за теориите и тревогите си. Сега седеше до него и си проверяваше оръжието.
В другия край на залата Сафиа стоеше със своята група. Усмихваха се, даже избухваха в тих смях. Ново семейство. Сафиа беше открила сестра в лицето на Кара и майка в лицето на Лу’лу. Как стояха нещата с Омаха обаче? Той стоеше до нея, не я докосваше, но беше твърде близо. Пейнтър беше забелязал как Сафиа често се накланяше към него и почти го докосваше.
Корал продължи да почиства пистолета си.
— Понякога просто трябва да продължиш напред.
Преди да е отговорил, сянка помръдна вдясно при входа.
Той се обърна и видя Касандра да влиза в залата. С пистолет в едната ръка, тя изглеждаше спокойна, без сянка от притеснение, сякаш беше излязла на разходка в парка.