Последва толкова силна гръмотевица, че Хари я усети сякаш в гърдите си. Покривът изтрещя и пазачът се поприведе при мисълта, че цялата конструкция може да се стовари на главата му.
С насочено напред фенерче той пресече залата на път към северното крило. Заобиколи покрай читалнята в центъра. Отново блесна светкавица и освети залата за миг-два. Гигантски статуи, невидими в мрака, се появиха сякаш от нищото. Лъвът от Книдос се изправяше на задните си крака до масивна глава от Великденския остров. После мракът погълна отново пазителите.
На Хари изведнъж му стана студено и кожата му настръхна.
Ускори крачка. При всяка стъпка псуваше под нос.
— Трижди проклети боклуци скапани… — Монотонните ругатни му помагаха да се успокои.
Мушна се през вратите към северното крило, посрещнат от познатата миризма на мухъл и амоняк. Доволен беше пак да усеща солидни стени край себе си. Насочи фенерчето към дългия коридор. Всичко изглеждаше наред, но той беше задължен да провери всяка галерия в крилото. Пресметна наум. Ако побързаше, можеше да приключи обиколката и да му остане време за една бърза цигара. С мисълта за дозата никотин той тръгна по коридора след лъча на фенерчето.
Северното крило беше избрано да приюти изложбата по случай кръглата годишнина на музея — етнографска колекция, която да представи пълна картина на човешките постижения през вековете и да обхване всички култури. Като например египетската галерия с всичките й мумии и саркофази. Хари продължи бързо, като отмяташе наум галериите с културно наследство — келтската, византийската, руската, китайската. Входът към всяка от галериите се охраняваше от специална врата. Със спирането на тока вратите автоматично се бяха спуснали.
Най-накрая се видя и краят на коридора.
Повечето от колекциите в галериите бяха тук само временно преместени от Музея на човечеството заради празненствата по случай годишнината. Но експозицията в дъното винаги си е била тук, поне откакто, я помнеше Хари. В тези помещения беше изложена арабската колекция на музея — безценни антични артефакти от Арабския полуостров. Експозицията беше подредена по поръчка на едно семейство, забогатяло от петролен бизнес в онзи район, което редовно плащаше наема за помещението. Говореше се, че поддържането на подобна експозиция в Британския музей възлиза на над пет милиона лири годишно.
Човек трябваше да се отнася с уважение към подобно постоянство.
Или пък не.
Хари изсумтя при мисълта за толкова много глупашки прахосани пари и плъзна лъча на фенерчето си по гравираната медна плоча над входа — „ГАЛЕРИЯ КЕНСИНГТЪН“. Известна още като „Мансардата на кучката“.
Хари никога не се беше срещал лично с лейди Кенсингтън, но от приказките сред служителите знаеше, че и най-малкото недоглеждане по отношение на нейната галерия — прах по някоя повърхност, петно върху табелка или разместен артефакт — гарантираше най-строго мъмрене на виновния. Галерията беше личният й любим проект и никой не беше застрахован от гнева й. Хора губеха работата си заради нея, поискала бе уволнението дори на един от висшите администратори.
Точно по тази причина Хари се позабави малко по-дълго пред охранителната решетка на галерията. Плъзна грижливо лъча на фенерчето из преддверието. Но и тук всичко беше наред.
Тъкмо се обръщаше, когато някакво движение привлече погледа му. Той застина с насочено към пода фенерче.
В едно от вътрешните помещения се плъзгаше синкаво сияние и сенките се кривяха след него.
Друго фенерче… В галерията имаше някой.
Хари усети как сърцето се качва в гърлото му. Обир. Облегна се на близката стена. Посегна с треперещи пръсти към радиостанцията си. Гръмотевица отекна през стените, плътна и дълбока.
Той вдигна радиото към устните си.
— Вероятно незаконно навлизане в северното крило. Моля за указания.
Зачака началникът на смяната да отговори. Джийн Джонсън може да беше гадняр, но беше бивш офицер от Кралските военновъздушни сили. Разбираше си от работата.
Мъжкия глас отговори на повикването му, но смущенията от гръмотевичната буря изядоха повечето от думите: „… вероятно… Сигурен ли си?… изчакай, докато… Решетките наред ли са?“ Хари погледна назад към спуснатите охранителни решетки. Естествено, че трябваше да провери дали някой не ги е човъркал. Всяка галерия имаше само един изход към коридора. Единственият друг начин да се влезе в запечатаните помещения беше през някой от високите прозорци, само че те си имаха аларми срещу взлом. И макар че бурята беше прекъснала основното електроснабдяване, резервните генератори поддържаха охранителните системи. Не се беше вдигнала тревога.