— Каква мила гледка само! — каза тя.
Появата и стресна всички. Хората посегнаха към оръжията си.
Касандра не реагира. Пистолетът и беше все така насочен към тавана. Вместо него тя протегна напред едно познато му устройство.
— Така ли се посреща съседка?
— Не стреляйте! — извика Пейнтър, вече скочил на крака.
— Никой да не стреля!
Дори понечи да застане пред Касандра, заслонявайки я със собственото си тяло.
— Значи позна детонатора на мъртвеца — каза тя зад него.
— Ако аз умра, бедната доктор Ал Мааз ще изгуби хубавата си главица.
Омаха чу думите й. Вече беше блъснал Сафиа зад себе си.
— Какви ги говори тая кучка?
— Защо не им обясниш, Кроу? Така де, все пак приемникът си го конструирал ти.
Той се обърна към нея.
— Търсачът е… не е бомба.
— Каква бомба? — попита Омаха, едновременно уплашено и гневно.
Пейнтър обясни:
— Когато е държала Сафиа, Касандра е имплантирала в тялото й малко проследяващо устройство. Като преди това му е добавила експлозив. И сега държи детонатора. Ако махне пръста си от спусъка, то ще се взриви.
— Защо не ни каза по-рано? — ядно попита Омаха. — Можехме да го извадим.
— Ако се опитате, пак ще гръмне — каза Касандра. — Освен ако преди това не го дезактивирам.
Пейнтър я изгледа яростно, после премести поглед към Сафиа.
— Надявах се да те отведа някъде на сигурно място, после да осигуря хирург и сапьор, които да отстранят устройството.
Обяснението му по никакъв начин не намали ужаса в очите й. А Пейнтър знаеше, че част от този ужас е предизвикан от него. Такава му беше работата.
— Та сега, когато всички сме приятели — каза Касандра, — ще ви помоля да си хвърлите оръжията, всичките, вън на двора. Хайде, по-живо. Сигурна съм, че доктор Кроу ще се погрижи да не остане някой скрит пищов. Една грешка и може да се наложи да вдигна пръста си, за да порицая някого. Не бихме искали това да се случи, нали?
Пейнтър нямаше избор. Направи каквото искаше Касандра. Пушки, пистолети, ножове и два гранатомета оформиха купчина в двора.
Корал хвърли наполовина сглобения си пистолет при другите и остана до входа. Очите й обхождаха пещерата. Пейнтър проследи погледа и.
— Какво има? — попита той.
— Бурята. Стана по-силна след пристигането ви. Много по-силна. — Тя посочи към покрива. — Енергията не се отвежда достатъчно бързо. Равновесието е на път да се срине.
— Какво означава това?
— Означава, че пещерата се превръща в барутен погреб. — Тя се обърна към него. — И ще се взриви.
19:22
От терасата на втория етаж на двореца Сафиа гледаше заедно с другите към въртопа вън. Таванът на пещерата вече не се виждаше. Врящите облаци статичен заряд бяха започнали да се въртят бавно около купола. В центъра се забелязваше нещо като малка отливна тръба, която видимо се снижаваше като фуния на торнадо надолу към езерото от антиматерия.
— Новак е права — каза Касандра. Тя оглеждаше явлението през очилата си за нощно виждане. — Целият купол се запълва.
— Това е заради мегабурята — каза Корал. — Изглежда е много по-силна от древната буря, която е причинила катаклизма преди две хиляди години. Надвишава капацитета на системата да отвежда излишната енергия. Колкото и да ми е неприятно да го призная, мисля, че значително количество от езерната вода вероятно е дестабилизирано, също като съдържанието на желязната камила.
— Какво ще стане? — попита Сафиа. Корал обясни:
— Виждали ли сте някога да избухва претоварен трансформатор? Може да предизвиква верижни повреди в цяла електростанция. А сега си представете трансформатор с размера на тази пещера с ядро от антиматерия. Този тук може да заличи от лицето на Земята целия Арабски полуостров.
Всички се умълчаха при тази отрезвяваща мисъл.
Сафиа гледаше бълбукащия вихър от енергии. Фунията в центъра продължаваше да се снижава, бавно, неотменно. Заля я вълна на първичен страх.
— И какво можем да направим? — Въпросът дойде от неочаквана посока. Касандра. Тя вдигна очилата си за нощно виждане. — Трябва да спрем това.
Омаха изсумтя.
— Ти да не би да си предлагаш услугите?
— Не искам да умра. Не съм луда.
— Просто зла — измърмори Омаха.
— Предпочитам думата „опортюнистка“. — Касандра насочи вниманието си обратно към Корал. — Е?
Корал поклати глава.
— Да я заземим — каза Пейнтър. — Ако този стъклен мехур действа като изолатор за енергията, значи трябва по някакъв начин да пробием мехура от долната страна и да пратим енергията в земята.
— Не е лошо като теория, командире — каза Корал. — Особено ако можехме да пробием стъклото под самото езеро, така че водите с антиматерия да се отцедят в първоначалната система от земна вода, откъдето са дошли. Това не само би решило въпроса с излишната енергия, но би намалило и риска от верижна реакция на антиматерията. Обогатените води просто ще се разредят отвъд опасния праг.