Сафиа почувства искра на надежда. Която не оцеля след следващите думи на Корал.
— Проблемът е в практическото приложение на този план.
Нямаме достатъчно мощна бомба, с която да взривим дъното на езерото.
През следващите няколко минути Сафиа слушаше обсъждането на възможните експлозивни устройства, като в същото време остро съзнаваше какво е имплантирано в собствения й врат, знаеше какво се беше случило в Тел Авив, после в Британския музей. Бомбите се бяха превърнали в повратни точки в живота й. Като нищо следващата можеше да отбележи и края му. Тази мисъл би трябвало да я ужаси, но тя беше преминала някакъв праг на ужаса, отвъд който място за страх нямаше.
Затвори очи.
Едва наполовина съзнаваше различните идеи, отхвърляни една след друга — от ракетно задвижвани гранати чак до парченцето C4 в собствения и врат.
— Просто не разполагаме с нищо, което да е достатъчно силно — заключи Корал.
— Напротив — каза Сафиа и отвори очи. Беше си спомнила взрива в Британския музей. Посочи към двора долу. — Не е камила, но може да свърши работа.
Другите погледнаха в същата посока.
Към огромната желязна сфера върху стъклената длан.
— Ще я потопим в езерото — каза Сафиа.
— Най-големият дълбоководен заряд на света — каза Дани.
— Но откъде знаеш, че ще избухне като камилата? — попита Корал. — Може да стане като с желязната дева. Тези железни артефакти не функционират по един и същи начин.
— Ще ви покажа — каза Сафиа.
Обърна се и ги поведе надолу по стълбите. Когато се озоваха в централната зала, тя посочи всяка от пясъчните стени.
— Точно срещу входа е първият Убар, паното изобразява откриването му. На онази стена е изобразен горният Убар. Лицето му за пред света. А тази, разбира се, е истинското сърце на Убар, стъкленият град с хилядата колони. — Тя докосна картината с двореца. — Подробностите са изобразени с удивителна точност, виждат се дори статуите от пясъчник, охраняващи входа. Но на тази картина са показани и двете статуи.
— Защото едната е била използвана като съд за първия ключ — обади се Омаха.
Сафиа кимна.
— Това пано очевидно е било изработено преди разрушението. Но забележете какво липсва. Желязната сфера. Няма я, както и стъклената длан. В центъра на двора от картината стои царицата на Убар. На централно и видно място. Като кръстчето, с което се отбелязва съкровището, така да се каже.
— Какво имаш предвид? — попита Касандра.
Сафиа с усилие потисна пристъпа на истеричен смях. Усилията й да спаси приятелите си, да спаси арабския свят, щяха да спасят и Касандра. Сафиа продължи, без да я поглежда:
— В миналото симетрията е била важна. Равновесието на всички неща. Новият предмет е бил поставен на място, което съвпада с мястото на царицата върху картината. Централното място. Това не може да е случайно.
Омаха се обърна и погледна през входа към желязна сфера.
— Вижте как е разположена дланта. Ако се изправи китката, сякаш ще хвърли сферата към езерото.
Сафиа се обърна с лице към всички.
— Това е последният ключ на царицата. Последният изход. Бомба, оставена да разруши езерото, ако няма друг начин.
— Но доколко можем да бъдем сигурни? — попита Пейнтър.
— Какво пречи да опитаме? — възрази Омаха. — Или ще се получи или не.
Корал се беше приближила до входа.
— Ако ще пробваме, по-добре да побързаме. Всички се събраха при нея.
В центъра на пещерата святкащата фуния се въртеше и гърчеше.
Под нея езерото беше започнало да се вълнува в унисон с въртопа при тавана.
— С какво ще започнем? — попита Пейнтър.
— Трябва да допра ръце върху сферата — каза Сафиа. — Да я активирам като другите ключове.
— И после ще търкулнем топката — каза Омаха.
19:35
Омаха стоеше на пясъчната пътека в двора. Беше им отнело минутка да разровят пътеката така, че да стига до сферата. Сафиа стоеше пред широкия метър и двайсет глобус от червено желязо.
Куполът горе беснееше.
Сафиа се приближи още малко към сферата. Потри ръце, после посегна между стъклените пръсти на скулптурата.
Омаха видя как рамото и потръпва от болка в раната. Идеше му да хукне към нея, да я дръпне назад, но тя прехапа долната си устна и положи и двете си длани върху сферата.
Когато кожата и докосна метала, припукваща синя мълния се изви в дъга над желязната повърхност. Сафиа отскочи с вик назад.