Омаха я прихвана и и помогна да стъпи отново върху пясъка.
— Благодаря.
— Пак заповядай, маце. — Той я прегърна с ръка през раменете и я поведе назад към двореца. Тя се облегна на него. Приятно беше.
— Гранатата ще се задейства след две минути — каза Пейнтър. — Прикрийте се. — Беше сложил експлозива в основата на скулптурата, за да освободят сферата.
Гравитацията щеше да свърши останалото. Широката улица от предната страна на двореца се спускаше до самото езеро. Не случайно, беше казала Сафиа. Веднъж освободена, топката трябваше сама да се изтъркаля до езерото.
Омаха помогна на Сафиа да влезе в централната зала.
Ослепително ярка мълния избухна зад тях, прогаряйки сенките им върху далечната стена на залата. Омаха ахна от страх да не е избухнала гранатата.
Бутна Сафиа настрани, но експлозия не последва.
— Поредната статична мълния — каза Корал, търкайки очите си. — Удари сферата.
Сафиа и Омаха се обърнаха едновременно. Вън в двора желязната повърхност трептеше, обвита в синя енергия. Стъклената скулптура бавно се топеше и се накланяше. Ръката плъзна топката на земята. Тя се заклати, после се търкулна към арката на входа.
Мина под нея и продължи напред.
Корал въздъхна.
— Красота! — Омаха никога не бе чувал толкова много уважение, вложено в една дума.
Кимна.
— От онази царица можеше да излезе страхотен професионален състезател по боулинг.
— Залегнете! — Пейнтър избута всички настрани, повличайки и Омаха.
Експлозията беше оглушителна. Парчета стъкло се пръснаха в стаята откъм двора. Гранатата на Пейнтър беше избухнала в уреченото време.
Когато взривът затихна, Омаха срещна погледа му.
— Добра работа! — И потупа Пейнтър по рамото. — Добра работа!
— Още се търкаля! — извика Дани от горния етаж. Всички хукнаха по стълбите към балкона горе, където се бяха събрали останалите.
Омаха стигна пръв, теглеше Сафиа след себе си.
Не беше трудно да се проследи маршрута на желязната сфера. Движението и привличаше мълнии от тавана, които я удряха една след друга. Повърхността й светеше, обвита от небесносиня аура. Топката подскачаше, въртеше се и се търкаляше надолу по царския път.
Назъбени светкавици я удряха и заслепяваха публиката… но топката продължаваше надолу към езерото.
— Зарежда се — каза Корал. — Привлича енергия в себе си.
— И се превръща в дълбоководен заряд — добави Дани.
— Ами ако се взриви щом докосне водата? — попита Клей, малко по-назад от другите, готов да се шмугне в двореца при първия признак за неприятности.
Корал поклати глава.
— Докато пада през водата, ще оставя само следа от анихилация. Реакцията ще се прекрати от само себе си още докато топката се движи.
— Но когато спре на дъното… — каза Дани. Корал довърши:
— Тогава тежестта на всичката вода над нея, притискаща неподвижен обект, ще задейства локализирана верижна реакция. Достатъчна да запали всеизвестния фитил на дълбочинния заряд.
— И после „бум“ — каза Дани.
— И то какъв! — съгласи се Корал.
Всички очи следяха неотлъчно сияйната сфера.
Всички очи видяха как преполовява пътя, търкулва се по една рампа, удря се в купчина отломки, останали след бомбардировката на Касандра… и спира.
— Мамка му! — измърмори Дани.
— Мамка му и още как! — съгласи се Корал.
19:43
Сафиа стоеше с другите на балкона, объркана също като тях. Хората около нея спореха ожесточено.
— Ами ако изстреляме граната? — предложи Касандра.
— Ще изстреляш граната по енергизирана бомба от антиматерия? — каза Омаха. — Как не!
— Ако не улучиш купчината отломки — каза Пейнтър, — ще събориш друга стена и съвсем ще запречиш пътя. Сега сферата просто е спряла. Ако можехме някак да я търкулнем две крачки настрани…
Касандра въздъхна. Сафиа забеляза, че пръстът и още натиска предавателя. Касандра определено се владееше. При всичко, което ставаше, при цялата опасност, тя и за миг не отпускаше хватката си около своя коз, явно с намерението да го използва, независимо от обстоятелствата. Беше упорит боец.
Но същото важеше и за Сафиа.
Клей стоеше със скръстени на гърдите ръце.
— Трябва някой да иде там и да я бутне.
— Ами пробвай — рече Касандра с неприкрито презрение. — При първото движение ще се окъпеш в стопено стъкло.
Корал се размърда, сякаш излизаше от транс.
— Разбира се! Именно движението привлича мълниите, като търкалящата се топка.
— И моите хора — добави Касандра.
— Мълниите изглежда биват привличани от промените в някакво електромагнитно поле, огромно поле с детектори за движение. — Корал погледна надолу. — Но какво ще стане, ако някой може да мине през полето невидим?