— Как? — попита Пейнтър.
Корал погледна към ходжата и другите жени Рахим.
— Те могат да бъдат невидими, когато пожелаят.
— Но това не става наистина — каза Пейнтър. — Те просто влияят на сетивата на наблюдателя, замъгляват ги.
— Да, но как го правят? Никой не отговори.
Корал се огледа, после изправи гръб.
— О, аз всъщност така и не ви казах!
— Ти знаеш? — възкликна Пейнтър.
Корал кимна и погледна към Сафиа, после отклони поглед.
— Изследвах кръвта й.
Сафиа си спомни, че Корал тъкмо се бе канила да и каже нещо за това, когато хората на Касандра ги бяха нападнали. Какво можеше да бъде то?
Корал посочи към пещерата.
— Също като в езерото, водата в червените кръвни телца на Рахим, а предполагам — и във всичките им клетки и флуиди, е пълна с бакиболове.
— Имат антиматерия в себе си? — почуди се Омаха.
— Не, не, разбира се. Просто флуидите им притежават способността да поддържат вода в конфигурацията на бакибола. Мога да се хвана на бас, че тази способност се дължи на някаква мутация в митохондриалната им ДНК.
Ужас сви гърдите на Сафиа.
— Какво?
Пейнтър докосна лакътя й.
— Карай по-бавно. Корал въздъхна.
— Командире, спомни си за Тунгуския метеорит в Русия? Появили се мутации в местната флора и фауна. Племето на евенките развило анормални генетични промени в кръвта, особено в Rh-фактора, причинени от гама-радиацията при анихилацията на антиматерия. — Тя махна към вилнеещата навън буря. — Същото имаме тук. В продължение на кой знае колко поколения местното население е била изложено на гама-радиация. После се случило нещо невероятно. При една жена се появила мутация — не в собствената й ДНК, а в ДНК-то на клетъчните и митохондрии.
— Митохондрии? — повтори Сафиа, като се опитваше да си спомни ученото по биология.
— Това са малките образувания вътре в клетките, които плават в цитоплазмата, миниатюрни двигатели, произвеждащи клетъчна енергия. Те са батериите на клетките, грубо казано. Но си имат своя собствена ДНК, независима от генетичния код на човека. Смята се, че някога митохондриите са били вид бактерии, които са били абсорбирани от клетките на бозайниците в процеса на еволюцията. Малка част от ДНК е останала от първоначалния им самостоятелен живот. И понеже се намират единствено в цитоплазмата на клетките, митохондриите на майчината яйцеклетка се превръщат в митохондрии на детето. Именно затова тази способност се предава само по кръвната линия на царицата.
Корал махна към жените Рахим.
— И въпросните митохондрии са мутирали заради гама-радиацията, така ли? — попита Омаха.
— Да. Незначителна мутация. Митохондриите все още произвеждат енергия за клетките, но произвеждат също и малка искра, която активно поддържа бакиболната конфигурация. Мога да се хвана на бас, че ефектът има нещо общо с енергийните полета на тази пещера. Митохондриите са настроени в унисон с нея и съответно зарядът на бакиболовете съвпада с енергията тук.
— И тези заредени бакиболове дават на жените ментални сили? — невярващо попита Пейнтър.
— Мозъкът е съставен от деветдесет процента вода — каза Корал. — Зареди тази система с бакиболове и всичко може да се случи. Вече видяхме способността им да влияят върху магнитни полета. Тази трансмисия на магнитни сили, насочвана от човешка воля и мисъл, изглежда е способна да влияе на водата в мозъците на по-низши същества и донякъде върху нас. Влияе върху волята и възприятията ни.
Очите на Корал се преместиха върху Рахим.
— А ако се фокусира навътре, магнитната сила може да спре деленето на собствените им яйцеклетки, в резултат на което се получава самооплодено яйце. Безполово размножаване.
— Партеногенеза — прошепна Сафиа.
— Добре — каза Пейнтър. — Дори да приема някак всичко това, как ще ни помогне то да се измъкнем от тази каша?
— Ти не ме ли слуша досега? — попита Корал и хвърли поглед през рамо към въртопа на бурята горе и долу, при езерото. Времето изтичаше. Оставаха им минути. — Ако една от жените Рахим се концентрира, тя може да се настрои към тази енергия, да промени магнитната си сила така, че да съвпада с детекторното електромагнитно поле. Те би трябвало да могат да минат през града без опасност за живота си.
— И как ще го направят? — Като станат невидими по своя воля. — Кой би поел такъв риск? — попита Омаха. Ходжата пристъпи напред.
— Аз ще го направя. Долавям истината в думите й. Корал пое дълбоко дъх, облиза устни и каза: — Боя се, че ти си твърде слаба. И нямам предвид физически… поне не точно. Лу’лу се намръщи.