Тя обърна глава. Водата се беше отдръпнала навътре с двайсетина метра.
— Нивото на водата спада. Той я притисна по-силно.
— Ти успя! Езерото явно се оттича в някоя от подземните цистерни, за които говореше Корал.
Сафиа вдигна поглед към бурята при тавана. Тя също утихваше бавно, заземяваше се. Плъзна очи по тъмнеещия град. Толкова много разрушения! Но още имаше надежда.
— Няма мълнии — каза тя. — Мисля, че огнената буря свърши.
— Няма да рискувам. Хайде. — Той я повдигна малко по-високо в люлката на ръцете си и тръгна нагоре към двореца.
Тя не възрази, но скоро забеляза, че Омаха примижава при всяка стъпка. — Какво има?
— Нищо. Просто имам пясък в обувките.
Пейнтър ги видя да идват.
Омаха носеше Сафиа.
Извика им, когато стигнаха двора.
— Омаха, електрическите разряди свършиха. Можеш да пуснеш Сафиа.
Омаха мина покрай него.
— Само от другата страна на прага.
До който така и не стигна. Шахра и Рахим се събраха около тях в двора, поздравяваха ги и им благодаряха. Дани прегърна брат си. Изглежда му каза нещо за Касандра, защото Омаха погледна към трупа и.
Пейнтър го беше покрил с един плащ. Вече беше дезактивирал детонатора и бе изключил приемника. Нищо не заплашваше Сафиа.
Той огледа събралите се хора. Като се изключат множеството натъртвания, ожулвания и леки изгаряния, всички се бяха измъкнали невредими от огнената буря.
Корал се изправи. Държеше един от гранатометите — допря тока на колан към него и токата се прилепи. Видя, че я гледа.
— Намагнитизиран се е — каза тя и го хвърли настрани. — Някакъв вид магнитен импулс. Интересно.
В този миг нов вторичен трус разтърси мястото, достатъчно силен да разтроши поредната колона, отслабена от първото земетресение. Колоната се строполи с гръмотевичен трясък.
Това отрезви всички и им напомни за опасностите, които още ги дебнеха тук.
Сякаш да подчертае това, басов грохот се разнесе откъм ниското и разтърси стъклото под краката им. Придружаваше го нисък звук, като от мотриса в метро.
Никой не помръдна. Всички бяха затаили дъх.
И тогава от езерото изригна гейзер, издигна се колкото триетажна сграда, дебел като двестагодишен дъб.
Преди това езерото се беше отцедило до размерите на малък басейн, една четвърт от първоначалната му големина. Чудовищни пукнатини шареха дъното му, като гледано отвътре спукано яйце. Сега водата се изливаше обратно вътре.
Те всички зяпнаха.
— Вторичните трусове сигурно са пропукали изворите на земна вода — каза Дани. — Някоя от глобалните системи.
Езерото бързо се пълнеше.
— Това място ще се наводни — каза Пейнтър. — Трябва да се махнем оттук.
— От огън се натресохме на вода — недоволно измърмори Омаха. — Става все по-хубаво и по-хубаво.
Сафиа помогна да съберат децата. Изнесоха се възможно най-бързо от двореца. По-младите мъже Шахра помагаха на стариците Рахим.
Докато стигнат до подножието на стълбите, езерото вече беше преляло над първоначалните си брегове и наводняваше долната част на града. А гейзерът продължаваше да шурти.
Най-силните мъже минаха напред с фенерчета в ръка. Големи скални късове и купчини камъни препречваха на места прохода. Мъжете имаха грижата да отворят пътека между тях.
Останалите от групата изчакваха, придвижваха се през разчистените участъци, пропълзяваха през препятствията, по-силните помагаха на по-слабите.
После откъм върха се чу вик. Вик на радост.
— Уррааа!
Вик, който Сафиа чу с облекчение.
Свобода!
Групата се нижеше бързо по стълбището. Пейнтър ги чакаше горе. Помогна да я издърпат навън. Посочи и нещо с ръка, после се наведе да помогне на Кара зад нея.
Платото беше неузнаваемо. Превърнало се беше в купчина отломки. Сафиа се огледа. Ветровете духаха силно, но бурята беше отминала, енергията й — всмукана и потопена от огнената буря долу. Пълна луна грееше на небето, обливайки света в сребристо.
Капитан Ал Хафи и посочи с лъча на фенерчето да мине по една пътечка надолу сред натрупаните камънаци, за да направи място за другите. Хора продължаваха да излизат от прохода.
След малко групата се спусна по каменистия склон и излезе на пясъка. Пясъчният въртоп беше изкопал падина, чиито склонове се спускаха към платото на километри околовръст. Минаха покрай обгорените останки на трактора й камионите. Пейзажът беше нашарен с драскулки стопен пясък, който още димеше в нощния въздух.
Пейнтър се затича към преобърнатия трактор. Покатери се в кабината, изчезна за известно време, после излезе отново с лаптоп в ръка. Компютърът изглеждаше повреден, куфарчето му беше обгорено.