Започваше да свързва някои от точките в главата си.
— Експлозията в Британския музей…
— Изследвахме някои от отломките от взривената галерия — каза Макнайт. — Метал и дърво.
Пейнтър си спомни какво беше казал шефът му на влизане. „Потвърдено е.“ Студена буца заседна в стомаха му. Макнайт продължи:
— Отломките показват ниско ниво на радиация, което съвпада със замерванията в Тунгуска област.
— Искате да кажете, че експлозията в музея е причинена от анихилация на антиматерия? Че този метеорит всъщност е от антиматерия?
Адмирал Ректър затъркаля овъгленото парче с един пръст.
— Не, разбира се. Това е обикновено метеоритно желязо. Нищо повече.
— Тогава не разбирам… Макнайт пое щафетата.
— Не можем да пренебрегнем данните за радиация. Съвпадението е прекалено точно, за да е случайно. Нещо се е случило. Единственото обяснение е, че вътре в метеорита е имало запазена антиматерия в някаква непозната за нас стабилна форма. Освобождаването на електрическия заряд от кълбовидната мълния го е дестабилизирал и е предизвикал верижна реакция, резултат на която е експлозията. Каквато и антиматерия да е имало, тя е била изчерпана по време на взрива.
— И ни е оставила само тази черупка — каза адмиралът и отново побутна камъка.
Мълчание се възцари в стаята. Евентуалните последствия от всичко това бяха необозрими.
Адмирал Ректър взе парчето желязо от бюрото си.
— Представяте ли си значението на това, ако сме прави? Източник на почти неограничена енергия. Ако съществува някаква улика как е станало това — или още по-добре, материален образец, — те не бива да попадат в чужди ръце.
Пейнтър осъзна, че кима с разбиране.
— И каква е следващата стъпка? Адмирал Ректър го погледна изпитателно.
— Не можем да си позволим дори слухове в тази насока да изтекат оттук и да стигнат до външни хора, дори и до нашите съюзници. Твърде много уши са свързани с твърде много усти. — Кимна на доктор Макнайт да продължи.
Шефът на Пейнтър пое дълбоко дъх.
— Командире, искаме от теб да оглавиш малък отряд, който да излети незабавно за музея. Прикритието ви вече осигурено — вие сте американски учени, специализиращи в изследване на светкавиците. Задачата ви е да си създадете контакти когато и където е възможно. Трябва просто да си отваряте очите и ушите за всички нови открития, които могат да бъдат направени там. Ние тук ще продължим изследванията под пълна пара. Ако възникне необходимост от по-нататъшно проучване на място в Лондон, твоят екип ще трябва да осигури възможността за това.
— Да, сър.
Адмирал Ректър и Макнайт се спогледаха за миг, сякаш си размениха неизречен въпрос.
Пейнтър усети как някакъв леден пръст се спуска по гръбнака му.
Адмиралът кимна отново.
— Ще трябва да се съобразим с още един фактор. Възможно е да не сме единствените, които работят по тази хипотеза.
— Какво имате предвид?
— Ако си спомняш, директорът спомена за двама изследователи от Службата за отбранителни науки, които са в Лондон.
— Онези, които съобщили за кълбовидната мълния.
— Точно така. — И двамата началници отново се спогледаха. После прекият му шеф го погледна право в очите. — Преди четири часа двамата са били открити мъртви в хотелската им стая, застреляни. Всичко било обърнато надолу с главата. Има откраднати неща. Лондонската полиция го смята за убийство при грабеж.
Адмирал Ректър се размърда зад бюрото си.
— Но аз открай време трудно преглъщам съвпаденията. От тях получавам киселини.
Макнайт продължи:
— Не знаем дали убийствата са свързани с нашето разследване, но искаме ти и отрядът ти да действате сякаш са свързани. Пазете си един друг гърбовете и бъдете нащрек.
Пейнтър кимна.
— Междувременно — добави адмиралът — да се надяваме, че няма да открият нищо важно, преди вие да прелетите над Голямата локва.
21:48 по Гринуич
Лондон, Англия
— Трябва да извадиш сърцето.
Сафиа вдигна поглед от миниатюрния сребърен дебеломер. Стаята с арките тъмнееше наоколо. Бяха останали само тя, Кара и Клей. Едгар и инспекторът си бяха тръгнали преди двайсетина минути. Изглежда прецизните измервания и записването бяха охладили значително любопитството им и кратковременния интерес, породен от произхода на статуята като погребална скулптура за гробницата на бащата на Дева Мария.