Сафиа погледна към другите двама. И те го бяха чули, нали?
— Казах ви, че това нещо е кухо — прошепна Клей. Сафиа протегна ръка и разклати сърцето върху кожената подложка. Гравитационният му център се променяше при разклащането.
— Има някаква течност в средата. Клей отстъпи назад.
— Страхотно, само дано да не е кръв. Предпочитам моите трупове да са консервирани и увити като мумии.
— Добре е запечатано — успокои го Сафиа, като оглеждаше сърцето. — Дори не виждам как бих могла да го отворя. Сякаш бронзовото сърце е било изковано около течността.
— Гатанки, обвити в гатанки — каза Кара и на свой ред се зае да търкаля и оглежда сърцето. — А другите букви?
Кара се приведе напред. За нула време се ориентираха и откриха другите две камери. Тя прокара пръст по по-голямата, левия вентрикул. Беше гладък, без букви.
— Нищо — каза Кара, изненадана и смутена. — Може да се е изтрила.
Сафиа огледа по-подробно камерата, след като я овлажни с изопропилов алкохол, за да почисти повърхността.
— Не виждам никакви следи. Твърде гладко е.
— Ами левият атриум? — попита Клей.
Тя кимна и обърна сърцето. Веднага забеляза една линия, извита плавно по повърхността на атриума.
— Това е буквата Р — прошепна Кара с лек уплах в гласа. После се срина на един стол. — Не може да бъде!
Клей се намръщи.
— Не разбирам. Имаме буквите Б, УА или У, и Р. Оформят ли някаква дума?
— Би трябвало да познаваш тези три букви от епиграфско то южноарабско писмо, Бишоп — каза Сафиа. — Може би не в този ред. — Взе един молив и ги написа както трябваше да се четат.
Клей набръчка съсредоточено лице.
— Епиграфският южноарабски се чете като иврит и арабския, от дясно на ляво, обратно на английския. УАБР… УБР Но гласните между съгласните не се изписват. — Очите на младия мъж се разшириха. — У-Б-А-Р. Проклетият изгубен град на Арабия, Атлантидата на пясъците!
Кара поклати глава.
— Първо метеоритен фрагмент, който уж трябвало да пази Убар, експлодира… а сега откриваме името, написано върху бронзово сърце.
— Ако въобще е бронзово — каза Сафиа, все още наведена над сърцето.
Кара бързо дойде на себе си.
— Какво имаш предвид?
Сафиа вдигна сърцето с две ръце.
— Когато го извадих от статуята, ми се стори твърде тежко, особено ако е кухо и пълно с течност. Вижте мястото, където почистих лявата камера с алкохол? Основният метал е прекалено червен.
Кара се изправи с проблясък на яснота в очите.
— Мислиш, че е желязо. Като метеоритния фрагмент. Сафиа кимна.
— Възможно е дори да е от същото метеоритно желязо. Ще трябва да го изследваме, но и в двата случая не откривам никакъв смисъл. По времето, когато е била направена скулптурата, народите в Арабия не са знаели как да топят и обработват желязо с такова качество, да не говорим за такъв шедьовър на изкуството. Толкова много загадки има около това сърце, че дори не знам откъде да започна.
— Ако си права — трескаво рече Кара, — онзи нищожен търговски пост, изровен от пясъците през 1992, няма нищо общо с цялата история. Все още има нещо неоткрито. — Тя посочи артефакта. — Като истинското сърце на Убар.
— Но какво ще правим сега? Каква е следващата ни стъпка? Все още не знаем нищо за Убар.
Клей оглеждаше сърцето.
— Малко странно ми се вижда, че върху левия вентрикул няма букви.
— Убар се пише само с три букви — обясни Сафиа.
— Тогава защо са използвали сърце с четири камери и са изобразили буквите по посока на кръвния поток?
Сафиа се завъртя рязко.
— Обясни какво имаш предвид.
— Кръвта навлиза в сърцето през вена кава в дясното предсърдие. Буквата У. — Той забоде пръст в големия съд, който водеше към горната дясна камера, и продължи с урока по анатомия, онагледявайки думите си с действия. — После минава през атриовентрикуларната клапа към дясната камера, Буквата Б. Оттам кръвта се насочва от сърцето към белите дробове чрез пулмонарната артерия, после се връща обогатена с кислород през пулмонарната вена към лявата камера буквата Р. И изписва „Убар“. Но защо спира дотук?
— Защо наистина? — промърмори Сафиа с набръчкано чело. Размишляваше върху загадката. Името Убар беше изписано в посоката на кръвния поток. Сякаш намекваше за някаква посока, нещо, което тече нанякъде. Зачатък на идея се оформи в главата й.
— Къде отива кръвта, след като напусне сърцето? Клей посочи към дебел извит кръвоносен съд най-горе.
— През аортата към мозъка и към останалата част на тялото.
Сафиа завъртя тежкото сърце, проследи аортата до края й и погледна вътре. Отворът на кухия съд беше запушен с пясъчник. Не си беше направила труда да го изчисти, беше твърде заета с повърхността на камерите.