— Какво точно търсите? — попита Сафиа, като отстъпи крачка назад.
Пейнтър вдигна пръта си.
— Правим радиационни замервания.
— Радиация? — Тя не успя да скрие изненадата и тревогата си.
Той се засмя — не покровителствено, а само топло.
— Не се тревожете. Търсим специфична сигнатура, която мълниите оставят след себе си.
Тя кимна.
— Не исках да ви прекъсвам работата. Приятно ми беше да се запознаем и ако мога да съдействам по някакъв начин за изследванията ви, ще се радвам да бъда от помощ. — Понечи да се обърне.
Пейнтър тръгна след нея.
— Доктор Ал Мааз, ако не се бяхте появили, сам щях да ви потърся. Има няколко въпроса, които бих искал да обсъдя с вас. Може би по време на един обяд.
— Боя се, че съм много заета. — Очите му уловиха поглед, й. Сякаш попадна в капан, неспособна бе да отклони своите. Прочете разочарованието по смръщеното му чело. — М-може би ще успея да уредя нещо. Обадете ми се в кабинета утре сутринта, доктор Кроу.
Той кимна.
— Добре.
Тя едва откъсна погледа си и Раян Флеминг я спаси от понататъшно унижение.
— Ще те изпратя — каза той.
Тя излезе след него в коридора, устоявайки на изкушението да погледне назад. Отдавна не се беше чувствала толкова глупаво, толкова смутена… заради някакъв си мъж. Сигурно беше закъснял шок от неочаквания й разговор с Омаха.
— Ще трябва да слезем по стълбите. Асансьорите още не работят.
Тя вървеше до Флеминг.
— Странни птици са тия американци — продължи той, докато слизаха към първия етаж. — Вечно бързат. Трябвало да дойдат точно тази нощ. Иначе резултатите нямало да са валидни. Сега трябвало да си направят замерванията.
Сафиа сви рамене, докато вървяха по късия коридор към страничния служебен изход.
— Не мисля, че това е особеност толкова на американците като нация, колкото на учените като цяло. Ние сме неприятни и твърдоглави хора.
Той кимна с усмивка.
— Забелязал съм го. — С картата си отключи вратата, без да се задейства алармата. Отвори я широко с рамо, пристъпи навън и я задържа, за да мине Сафиа.
Очите му я гледаха някак необичайно срамежливо.
— Питах се, Сафиа, ако ти остане време… може би… Изстрелът прозвуча като счупване на орех, нищо повече.
Дясната страна на главата на Раян избухна, омазвайки вратата с кръв и мозъчна тъкан. Парченца от черепа рикошираха в метала и се пръснаха навътре в коридора.
Трима маскирани стрелци влетяха през отворената врата, преди тялото на Раян да е паднало на земята. Притиснаха Сафиа към далечната стена, нечия ръка запуши устата й, задушавайки я.
Притиснаха пистолет в средата на челото й.
— Къде е сърцето?
Пейнтър наблюдаваше червената стрелка на скенера си. Тя започваше да трепти в оранжевия обхват на скалата всеки път, когато прокараше пръта на гайгеровия брояч над един потрошен изложбен шкаф. Такъв резултат не можеше да се отмине с лека ръка.
Устройството беше продукт на ядрените лаборатории в Уайт Сендс. Скенерите Рад-Х можеха да улавят ниските нива на радиация. А устройствата, с които двамата работеха в момента, бяха специално настроени така, че да улавят уникалната разпадна сигнатура при анихилация на антиматерия. Когато един атом материя и един антиматерия се сблъскат и се унищожат един друг, при реакцията се освобождава чиста енергия. Точно нея отчитаха детекторите им.
— Улавям необичайно силни показания тук — извика неговата партньорка. Гласът й беше сто процента делови.
Пейнтър отиде при нея. Корал Новак беше отскоро в Сигма, бяха я прехвърлили от ЦРУ само преди три години. Въпреки това за краткия период от назначаването й тя беше успяла да защити докторска степен по ядрена физика и имаше черен колан в шест дисциплини бойни изкуства. Коефициентът й на интелигентност не се побираше в скалата и имаше почти енциклопедични познания в широк обхват от научни и всякакви сфери.
Той беше чувал за Новак, разбира се, дори се бяха срещали на едно районно съвещание, но сега бяха разполагали само с времето на краткия полет от Вашингтон до Лондон, за да се опознаят по-добре. Крайно недостатъчно за двама резервирани по природа индивиди, за да положат основите на връзка, надскачаща строго професионалните отношения. Несъзнателно я сравняваше с Касандра, което само засилваше присъщата му сдържаност. Подобията между двете жени гъделичкаха подозрителността му, а съвсем нелогично — малкото различия го караха да се съмнява в компетентността на новата си партньорка. Пълна безсмислица. И той го знаеше.
Само времето щеше да покаже.
Когато застана до нея, тя насочи приемащия прът на устройството си към стопените останки от една бронзова урна.