Корал изтегли петнадесетсантиметровия кинжал, титан и стомана, немско производство, ако се съдеше по вида му. Подаде му го.
— Задръж го — каза той и грабна лопата с дълга дръжка от една купчина инструменти наблизо, останала след екипите по разчистването.
Стъпки се приближаваха към площадката на стълбището. Можеше да са просто хора от охраната на музея, но не смяташе да поема никакви рискове.
Пейнтър обясни на Корал какъв е планът му с поредица от знаци, после изключи близката лампа, потопявайки в мрак входа към галерията. Двамата застанаха на позиция от двете страни на входа към взривеното крило. Пейнтър пое поста, който беше по-близо до стълбището, зад купчина дървени палети. Виждаше сравнително добре през процепите, а самият той оставаше в сянка. От другата страна на входа Корал клечеше зад три мраморни колони.
Пейнтър бавно вдигна ръка. „По мой сигнал.“ От скривалището си той наблюдаваше входа, без да мига. Не се наложи да чака дълго. Тъмна фигура се Приплъзна бързо през него и зае позиция отстрани на излаза на стълбището. Мъжът беше с маска и с карабина на рамото.
Определено не беше от охраната на музея.
Но колко бяха другите?
Появи се втора фигура, облечена и въоръжена по същия начин. Претърсиха коридора. Чуваше се само шумът на вентилаторите. Между тях се появи трета маскирана фигура. Този мъж стискаше Сафиа ал Мааз за лакътя с притиснат в ребрата й пистолет.
Сълзи се стичаха по бледото лице на Сафиа. Трепереше неистово, докато мъжът я буташе напред. Задъхваше се, сякаш не й достигаше въздух.
— Във… в сейфа в кабинета ми е. — Посочи със свободната си ръка надолу по коридора.
Мъжът, който я държеше, кимна на другите двама да продължат натам.
Пейнтър се плъзна бавно назад, улови погледа на партньорката си и й даде команда със знаци. Тя кимна и с лекота смени позицията си.
В коридора Сафиа насочи поглед към входа за галерия Кенсингтън. Знаеше, че двамата американци още са там. Дали нямаше неволно да каже или да направи нещо, което да ги издаде?
Стъпките й се забавиха и гласът й се надигна рязко:
— Моля ви… не ме убивайте! Мъжът я бутна грубо напред.
— Тогава прави каквото ти казваме.
Тя се спъна и залитна, но успя да се задържи на крака, Очите й отново се плъзнаха напред към входа на галерията, Пейнтър осъзна, че уплашеният й вик е бил опит да ги предупреди да се скрият.
Уважението му към доктор Ал Мааз сериозно нарасна.
Двамата маскирани стрелци се плъзнаха напред, подминавайки скривалището на Пейнтър. Оръжията им описаха дъга, покривайки взривената галерия. Като не откриха нищо, продължиха по коридора.
На два метра зад тях третият мъж влачеше Сафиа Ал Мааз. Тя огледа галерията на минаване. Пейнтър забеляза облекчението й, като видя, че най-близките до входа помещения са празни.
Когато двамата подминаха позицията му, Пейнтър даде знак на партньорката си.
„Давай!“ Корал изскочи иззад колоните — изтъркаляни и оставени полегнали в коридора — и се придвижи между двамата мъже напред и третия, който държеше Сафиа.
Неочакваната й поява стресна мъжа. Пистолетът се отклони от ребрата на пленничката му. Точно това целеше Пейнтър. Не искаше онзи да застреля жената по рефлекс. Това се случваше понякога след удар по главата.
Пейнтър се изниза от сенките и замахна с лопатата.
Главата на стрелеца се пукна отстрани и тялото му се свлече безжизнено на пода, повличайки и Сафиа.
— Стойте тук — прошепна Пейнтър и се стрелна да помогне на Корал.
Нямаше нужда. Партньорката му вече се беше задействала Изпълнявайки циганско колело с опора върху свободната си ръка, тя нанесе удар с крака, уцелвайки по-близкия от двамата стрелци в коленете. Той се срина, останал без опора В същото време другата й ръка метна кинжала с удивителна точност право в основата на черепа на другия и прекъсна гръбначния му мозък. Той падна напред с пресеклив стон. Корал довърши колелото си с плавна грация, като гимнастичка, която изпълнява съчетание на земя. Токовете на ботушите й се стовариха върху лицето на първия мъж, който тъкмо се опитваше да се изправи.
Главата му политна назад, после отскочи обратно, след като се удари в мраморния под.
Тя се превъртя отгоре му, готова да го обезвреди при нужда, но той вече беше изпаднал в безсъзнание. Въпреки това Корал остана нащрек. Другият стрелец лежеше проснат по лице. Единственото движение откъм него беше пълзящата локва кръв върху мрамора. Мъртъв.
Сафиа се мъчеше да се измъкне от ръцете на мъртвия си похитител. Пейнтър й се притече на помощ.
— Ранена ли сте?
Тя седна, измъкнала се най-после изпод безжизненото тяло, отдръпна се и от протегнатата ръка на Пейнтър.