Нещо удари мраморния под вдясно от пръстите на краката й. Изсъска и изплю сини искри. Втори тазер.
Сафиа отскочи далеч от него и хукна към изхода. Щяха да минат няколко секунди, докато стрелецът презареди тазера… освен ако нямаше и трето оръжие. Стигна до стълбището с мисълта, че всеки миг ще я застигне светкавица. Или просто изстрел.
Не се случи нито едното, нито другото. Тя заслиза по стълбите тичешком.
Гласове я посрещнаха отдолу, викаха силно. Прозвуча изстрел, оглушителен в затвореното пространство. И долу имаше стрелци.
Сафиа инстинктивно хукна нагоре. Единствената й мисъл беше да избяга, да не спира да тича. Тичаше с всички сили по две стъпала наведнъж. Тази част от музея нямаше трети етаж.
Стълбите водеха към покрива.
Подмина първата площадка и хвана перилото да вземе завоя. На следващата площадка имаше врата. Авариен изход. Заключен отвън, но автоматично се отваряше отвътре. Отварянето му задействаше алармената система, а в момента това беше добре. Дано не го заключваха допълнително след края на приемното време за посетители на музея.
Зад нея се чуха стъпки в подножието на стълбището.
Тя се хвърли върху вратата с ръцете напред и натисна аварийната ръчка.
Заключено.
Удари с хлип стоманената врата. Не!…
Пейнтър вдигна ръце, валтерът бе на пода при краката му. Едва не го бяха застреляли в главата. Куршумът беше минал покрай бузата му, достатъчно близо, за да усети нагорещения от минаването му въздух. Само мигновеното приклякане и превъртане го бяха спасили.
Не му беше трудно да си представи как е изглеждал отстрани, клекнал до трупа на Раян Флеминг при външната врата с пистолет в ръката. Трима служители на охраната се бяха появили и беше настанал пълен хаос. Минута трескави преговори му бяха спечелили тази ситуация — пуснал пистолета си, с вдигнати ръце.
— Доктор Ал Мааз беше нападната — извика той на единия пазач. Друг проверяваше тялото, а третият говореше по радиостанцията. — Господин Флеминг е бил застрелян, когато са я отвлекли. С партньорката ми успяхме да овладеем ситуацията горе.
Никаква реакция от страна на въоръжения пазач. Сякаш беше глух. Просто държеше пистолета си, насочен към Пейнтър. Капки пот лъщяха на челото му.
Пазачът с радиостанцията се обърна и каза на колегите си:
— Трябва да го задържим в гнездото, докато пристигне полицията. Вече са тръгнали насам.
Пейнтър погледна към стълбището. Гризеше го тревога. Изстрелът трябва да се е чул горе. Дали Корал и докторката не бяха предпочели да се скрият и да изчакат?
— Ей, ти! — каза пазачът с пистолета. — Ръцете на главата. Върви натам.
Посочи към коридора обратно на стълбището. Неговият пистолет беше единственото огнестрелно оръжие, с което тримата разполагаха, а мъжът изглеждаше бегло запознат с употребата му. Държеше го твърде хлабаво и твърде ниско. Това сигурно беше единственият пистолет тук и рядко се случваше да го извадят от някой потънал в прах шкаф. Ала скорошната експлозия беше обтегнала нервите на всички.
Пейнтър преплете пръсти на върха на главата си и тръгна в указаната посока. Трябваше да си върне контрола над ситуацията. Държеше ръцете си така, че да се виждат, и се приближаваше до неопитния пазач. Докато се обръщаше, премести тежестта си върху десния крак. Очите на пазача се отклониха за част от секундата. Предостатъчно. Пейнтър ритна с левия крак и уцели пазача в китката.
Пистолетът се плъзна по пода на коридора.
Пейнтър го грабна в движение от пода и го насочи към зашеметеното трио.
— Сега ще направим нещата по моя начин.
Отчаяна, Сафиа натисна отново аварийната дръжка на вратата към покрива. Тя не се помръдна. Сафиа удари слабовато с юмрук по бравата. После забеляза охранителен контролен панел на стената. Стар панел. Не от електронните скенери, които проверяваха картите им, а с код. Паниката виеше като комар в ухото й.
Всички служители имаха код по подразбиране. Можеше да го сменят когато и както пожелаят. Кодът по подразбиране беше рождената дата на всеки служител. Тя така и не беше променила своя.
Скърцане на подметка привлече вниманието и и тя се обърнана.
Преследвачът тъкмо беше излязъл на долната площадка. Двамата се изгледаха. Стрелецът държеше пистолет в ръка, Обикновен, а не тазер.
С гръб към вратата, Сафиа плъзна пръсти по бутоните на панела и набра слепешком рождената си дата. След всичките години в музея беше свикнала да вкарва данни в счетоводната програма на компютъра си, без да гледа цифрите.