Като приключи, натисна отново аварийната ръчка.
Тя помръдна леко, но не достатъчно. Все още беше заключено.
— Няма изход — каза стрелецът приглушено. — Слез долу или ще те убия.
Притиснала гръб към вратата, Сафиа осъзна грешката си Охранителната система беше актуализирана след двехилядната година. Сега годината не се вкарваше само с две цифри, а с четири. Разтвори с върховно усилие пръстите си и бързо набра осемте цифри — две за деня, две за месеца и четири за годината, в която беше родена.
Стрелецът пристъпи напред и протегна ръката с пистолета.
Сафиа натисна с гръб аварийната ръчка. Вратата се отвори рязко. Студен въздух я обля, когато изскочи с препъване навън и настрани. Куршум рикошира в стоманената врата. Водена от отчаянието, тя засили вратата и я затръшна в лицето на връхлитащия стрелец.
Не изчака да види дали вратата ще се заключи автоматично, а хукна зад ъгъла на изходната покривна конструкция. Нощта беше твърде светла. Къде беше прочутата лондонска мъгла, когато имаше нужда от нея? Трескаво се огледа за убежище.
Малки метални надстройки предлагаха известно прикритие — покрити излази на вентилационни шахти, елинсталация и други подобни. Но всичките бяха изолирани и твърде несигурни. А иначе покривът на Британския музей приличаше на бойници на замък, ограждащи централната зала със стъкления покрив.
Приглушен изстрел прозвуча зад нея. Някаква врата се отвори с трясък.
Преследвачът й беше преодолял препятствието.
Сафиа хукна към най-близкото прикритие. Ниска стена обикаляше централната зала, очертавайки ръбовете на покрива от стъкло и стомана. Тя прескочи парапета и се сви зад него.
Краката и бяха върху металния ръб на огромния покрив. Нататък той се простираше в стъклена равнина, разчертана на отделни триъгълни платна. Няколко липсваха, счупени от снощния взрив, дупките бяха временно затворени с листа от пластмаса. Здравите триъгълни стъкла грееха като огледала под светлината на звездите и сочеха към центъра, където лъскавият меден купол на читалнята се издигаше в средата на залата като остров в море от армирано стъкло.
Сафиа остана клекнала с пълното съзнание, че изобщо не е успяла да се скрие.
Ако стрелецът се сетеше да погледне зад ниската стена, тя нямаше къде да избяга.
Стъпки изхрущяха по настлания с чакъл покрив. Направиха няколко кръга, спряха за кратко, после пак продължиха. Все някога щяха да се насочат и към нея.
Сафиа нямаше избор. Запълзя по покрива, придвижваше се като рак по стъклените пана и се молеше да издържат тежестта й. Тринайсетметрово падане върху твърдия мрамор отдолу би било точно толкова смъртоносно, колкото и куршум в главата.
Само да успее да стигне до островния купол на Читалнята и да се скрие зад него…
Едно от паната се пропука под коляното й като тънък лед. Сигурно е пострадало при взрива. Тя се претърколи встрани миг преди то да хлътне под тежестта й и да се изхлузи от стоманената си рамка. Силен звън проехтя отдолу, когато стъклото се удари в мрамора.
Сафиа клечеше на половината път през стъкления покрив като муха, залепнала в огледална мрежа. А паякът със сигурност идваше, привлечен от трясъка.
Трябваше да се скрие, да намери някаква дупка, в която да пропълзи.
Погледна надясно. Имаше само една дупка.
Претърколи се назад към празната стоманена рамка и водена от единствената ясна мисъл да се скрие на всяка цена, преметна крака през рамката, после провря и тялото си. Пръстите й стиснаха стоманения ръб и тя се отпусна надолу, тялото й провисна над тринайсетметровата бездна.
Завъртя се на място, така че да е с лице към предишното си скривалище до стената. Звездната нощ беше ясна и светла. През стъклото видя как маскираната глава наднича над ниския зид, оглеждайки стъкления покрив.
Сафиа затаи дъх. Погледнат отвън, покривът изглеждаше огледален заради сребристата светлина на звездите. Би трябвало да е невидима. Само че мускулите на ръцете й започваха да се схващат, острата стомана се впиваше в пръстите й. А тепърва щеше да й трябва сила, за да се изтегли обратно навън.
Погледна към тъмната зала долу. Грешка. Беше толкова високо. Единствената светлина идваше от червените охранителни лампи близо до стената. Въпреки това тя мерна строшеното стъкло под краката си. Същото щеше да сполети костите й, ако паднеше. Пръстите й стиснаха по-силно ръба, сърцето й заблъска устремно в гърдите.
Откъсна очи от пода и ги вдигна тъкмо когато стрелецът се прекачи през стената. Какво правеше той? Прехвърли се и тръгна по покрива, като внимаваше да стъпва само върху стоманените вътрешни рамки. Идваше право към нея. Как е разбрал?