— Аз пък съм сигурен, че това не е първият опит за кражба от музея. Ако не се лъжа, само преди четири месеца са се опитали да отмъкнат един етруски бюст. Крадците се вмъкнали през покрива.
Сафиа остана с наведена глава.
— Раян беше шеф на охраната, вършеше си работата. Знаел е какви рискове поема.
Макар да не беше напълно убедена, стегнатият възел в стомаха й се поотпусна малко. Но пък може и да беше от алкохола.
Ръката му докосна нейната.
Тя се дръпна като опарена, но американецът не се отказа. Хвана ръката й в шепите си, топли дори след студената чаша с газирана вода.
— Лейди Кенсингтън може и да не одобрява участието ни в тази експедиция, но просто исках да знаеш, че не си сама. Заедно ще се погрижим за всичко.
Сафиа кимна бавно, после издърпа ръката си, смутена от тази неканена близост, от вниманието, оказано й от мъж, когото почти не познаваше. Все пак стисна двете си ръце да запази топлинката.
Той се облегна назад, навярно усетил смущението й. Очите му грееха весело.
— Гледай просто да висиш наоколо… вече знам, че много те бива в това.
Сафиа си представи как виси и се полюшва от покрива на музея. Каква гледка е била само! И напук на всичко една усмивка повдигна крайчетата на устните й, първата след онази ужасна нощ.
Пейнтър я погледна изпитателно, изражението му сякаш казваше „Ето че можеш“. Стана.
— По-добре да опитам да поспя… същото важи и за теб. С мисълта, че нещо такова може и да се окаже по силите и сега, тя го проследи с поглед как крачи безшумно по застлания с килим под на салона към мястото си. Вдигна пръст и докосна бузата си, докато усмивката й угасваше. Топлината на бърбъна все още я грееше издълбоко и й помагаше да открие центъра на тежестта си. Как е възможно нещо толкова простичко да и донесе толкова голямо облекчение?
Ала Сафиа разбираше, че облекчението се дължеше не толкова на алкохола, колкото на милото отношение. Беше забравила какво е това. Не и се беше случвало от…
12:13
Омаха се сви ниско на седалката и ритна с два крака преградата, която ги делеше от шофьора на таксито. Без успех. Все едно да рита стомана. Бронирано стъкло. Удари с лакът страничния прозорец.
Бяха попаднали в капан. Похитени.
— Все още ни следват — каза Дани и кимна назад към следващото ги беемве седан, на петдесетина метра зад тях. Неясни фигури се виждаха на предните и задните места.
Таксито се движеше през жилищен квартал с хубави къщи, всичките боядисани в различни оттенъци на бялото. Слънцето се отразяваше ослепително в мазилката им.
Другата кола поддържаше темпото зад тях.
Омаха отново се обърна напред.
— Лейх? — излая той на арабски. — Защо?
Шофьорът продължи да не им обръща внимание, мълчеше стоически и умело управляваше колата по тесните улички.
Дани беше насочил вниманието си към своята врата и се взираше в страничния панел.
— Ton coupe-ongles, Омаха — каза той на френски, явно с намерение да изключи шофьора от разговора, и протегна ръка ниско, така че шофьорът да не го види.
Омаха бръкна в джоба си. Какво се надяваше да постигне Дани с неговата нокторезачка? Попита на френски:
— Смяташ да си ноктоизрежеш път навън?
Дани не погледна към него, само кимна с глава напред.
— Онова копеле там ни е заключило, използвайки опция та за защита на деца. Направено е така, че хлапетата да не могат да отварят задната врата.
— Е, и?
— Ами ще използваме същата опция, за да се измъкнем. Омаха извади нокторезачката от джоба си. Беше закачена за ключодържателя му. Подаде я на Дани.
— Какво смяташ да…
Дани му изшътка, отвори нокторезачката и изпъна малката пила.
— Списанията непрекъснато пишат колко чувствителна била системата за безопасност на мерцедесите. Трябвало да се внимава дори когато отваряш панела за достъп.
Панел за достъп?
Преди да е попитал на глас, Дани се обърна към него.
— Кога да си пробваме късмета?
Може би веднага, помисли си Омаха. Но малко по-напред се виждаше голям открит пазар. Той даде знак, като държеше ръката си ниско.
— Ей там би било най-добре. Можем да се скрием сред сергиите и магазинчетата. Онези в беемвето ще ни изгубят дирите.
Дани кимна.
— Бъди готов. — Облегна се назад. Пиличката чакаше в готовност под три отпечатани букви под прозореца — SRS.
Safety restraint system. Контрол на системата за безопасност.
— Въздушни възглавници? — попита Омаха, като този път забрави да говори на френски.
— Странични въздушни възглавници — потвърди Дани. — Когато някоя от възглавниците се задейства, за да защити пътниците, всички ключалки автоматично се изключват, така че спасителният отряд да има достъп до автомобила.