Омаха усети прилив на растяща увереност.
Докато брат му не кихна.
12:45
Пристигане
Лиърджетът направи кръг над водата, подготвяйки се за спускане към Международно летище Сийб. Сафиа гледаше през малкия прозорец.
Град Маскат се разстилаше под нея. Всъщност се състоеше от три града, разделени от хълмове на отделни райони.
Най-старата част, умно наречена Стария град, се появи, когато джетът изви надясно. Каменни зидове и стари сгради се гушеха по протежение на дългия, извит като полумесец залив от синя вода, бялата му пясъчна ивица бе обсипана с точките на финикови палми. Заобиколен от стари градски стени, градът приютяваше двореца Алам и драматично извисяващите се каменни фортове Мирани и Джалай.
Спомени обвиваха всичко, което Сафиа виждаше, трепкащи като отраженията в тихата вода на залива. Отдавна забравени събития оживяваха — как тича по тесните улички с Кара, първата й целувка в сенките на градските стени, вкусът на бонбоните с кардамон, посещенията в султанския дворец, очаквани с трепет и задължителен повод за купуване на нова рокля.
Сафиа усети хлад, който нямаше нищо общо с климатика на салона. Домът и родината се сляха треперливо в главата й. Трагедия и радост.
После, когато самолетът сви под ъгъл към летището, Стария град изчезна, заменен от квартала Матра… и градското пристанище. От едната страна към доковете бяха пристанали модерни тежки кораби, от другата — стройните едномачтови платноходи на древна Арабия.
Сафиа плъзна поглед по гордата редица от дървени мачти и свити платна, толкова различни от стоманените дизелови чудовища. Това повече от всичко характеризираше нейната родина — древното и съвременното, смесени, но и различни завинаги.
Третата част на Маскат беше най-безинтересната. Навътре в сушата, плъзнал по склоновете на хълмовете, се издигаше Руви, модерният делови център, бизнесщабът на Оман. Корпоративните офиси на Кара се намираха именно там.
Пътят на самолета бе очертал неволно живота на Сафиа и Кара — от Стария град до Руви, от палави деца, играещи на улицата, до ограниченията на корпоративните офиси и прашните музеи.
А сега и настоящето.
Джетът се сниши към летището, захождайки към пистата. Сафиа се облегна назад. Другите пътници зяпаха през прозорците.
Клей Бишоп седеше в другия край на салона и клатеше глава в такт с дигитализираната мелодия откъм дискмена му. Тъмните очила току се плъзваха надолу по носа му и той ги буташе нагоре с един пръст. Беше с обичайната си униформа — дънки и тениска.
Пред него Пейнтър и Корал се бяха навели към прозореца отстрани. Говореха си тихо. Тя сочеше, той кимаше, заврял пръсти в кичур от косата си, сплъстил се по време на дрямката.
Кара застана на прага на частния си апартамент.
— Кацаме — каза й Сафиа. — По-добре седни някъде.
Кара махна леко с пръсти в знак, че няма повод за притеснение, но все пак тръгна към празното място до Сафиа и се отпусна тежко. Не закопча предпазния колан.
— Не мога да се свържа с Омаха — каза тя без предисловие.
— Какво?
— Не вдига мобилния си. Сигурно го прави нарочно.
Това не е в стила на Омаха, помисли си Сафиа. Може и да се измъкваше от време на време, но по отношение на работата си винаги беше точен.
— Сигурна съм, че е зает с нещо. Ти го натовари с много неприятна задача. Знаеш колко докачливи и упорити могат да бъдат културните аташета в Маскат.
Кара изсумтя с раздразнение.
— Да има късмет да не ни чака на летището!
Сафиа забеляза колко разширени са зениците й въпреки ярката светлина. Кара изглеждаше едновременно изтощена и възбудена.
— Щом е казал, че ще ни чака, значи ще бъде там. Кара я погледна с въпросително вдигната вежда.
— Самата благонадеждност в мъжки гащи?
Сафиа усети болка, вътрешностите й сякаш се извиха в две противоположни посоки. Навикът я подтикваше да го защити, както беше правила в миналото. Ала споменът за пръстена, който беше сложила обратно в ръката му, я стисна за гърлото. Той така и не беше разбрал дълбочината на болката и.
Но пък и кой би я разбрал?
Положи съзнателно усилие да не поглежда към Кроу.
— По-добре се закопчай — предупреди тя Кара.
12:53
Кихавицата на Дани беше силна като пистолетен изстрел и успя да стресне два гълъба в клетка в съседното магазинче. Крилете им запляскаха в бамбуковите решетки.
Омаха гледаше как маскираният стрелец се обръща и тръгва към тях. На един метър от Омаха Дани покри с ръка носа и устата си и се сниши още повече зад високата глинена делва. Кръв се стичаше безпрепятствено по брадичката му. Омаха премести тежестта си върху петите и се напрегна, готов да скочи. Изненадата беше единствената им надежда.