Макнайт продължи:
— Адмирал Ректър се свърза с Агенцията за национална сигурност и оттам ще помогнат с разузнавателни данни. Ще имаме повече информация след няколко часа.
— Много добре, сър.
— Командире, доктор Новак с теб ли е?
Пейнтър погледна към Корал, която зяпаше пейзажа зад прозореца на лимузината. Очите й бяха непроницаеми, но той беше сигурен, че в момента партньорката му запаметява всичко наоколо. Просто за всеки случай.
— Да, сър. Тук е.
— Кажи й, че изследователите в Лос Аламос са уловили частици уран в състояние на разпад в онази проба от метеоритно желязо, която сте намерили в музея.
Пейнтър си спомни тревогата й заради показанията, които скенерът отчиташе за тази проба.
— Освен това подкрепят хипотезата й, че радиацията от разпада на урана може наистина да действа като някакъв вид атомен таймер, който бавно дестабилизира антиматерията до степен да реагира на електрически разряд.
Пейнтър изправи гръб и каза:
— Доктор Новак предположи, че същата дестабилизация може да е налице и при основния източник на антиматерията, ако приемем, че такъв съществува.
— Именно. Учените от Лос Аламос изказаха същата загриженост. По тази причина мисията ви става критична от гледна точка на времето. Пренасочихме допълнителни средства. Ако съществува основен източник, той трябва да бъде открит бързо, иначе всичко може да бъде изгубено.
— Разбрано, сър. — Пейнтър си представи обгорелите останки от музейната галерия, костите на служителя от охраната, споени към металната решетка. Ако наистина съществуваше основна жила от тази антиматерия, загубата можеше и да не е само научна.
— Което ме води до последния въпрос, командире. Разполагаме със спешна информация, свързана с мисията ви. Метеорологична. Докладват за огромна буреносна система, оформила се в южен Ирак, която се придвижва на юг.
— Гръмотевична буря?
— Пясъчна. Ветровете се движат с деветдесет километра в час. Истински ураган. Поразява град след град, засипва пътища с планини от пясък. От НАСА потвърждават, че се насочва към Оман.
Пейнтър примигна.
— НАСА потвърждава? Колко голямо е това…
— Достатъчно голямо, за да се види от космоса. Ще ти пратя сателитна информация.
Пейнтър погледна към дигиталния екран на телефона, който се изпълни от горе на долу. Образът представляваше синоптична карта в реално време на Близкия изток и Арабския полуостров. Детайлите бяха удивителни — крайбрежната линия, сини морета, поръсени с облаци, миниатюрни градове. Голямо разсеяно петно се движеше към Персийския залив. Приличаше на ураган, но над сушата. Огромна червеникавокафява вълна захапваше залива.
— Метеорологичните прогнози предвиждат бурята да се Усили по пътя си на юг. — Докато Макнайт говореше, изображението на екрана се смени с по-ново. Петното на пясъчната буря премина над някакъв крайбрежен град и го заличи временно от картата. — Тук се говори, че това ще е бурята на столетието. Система на високо атмосферно налягане над Арабско море поражда страховити мусонни ветрове, които се придвижват към област с ниско налягане над Празната четвъртина. Пясъчната буря ще удари южните пустини като товарен влак, след това ще бъде подгонена и подхранена от мусоните което ще създаде условия за буря с невиждана сила.
— Исусе!
— Дяволски страшничко ще стане там за известно време.
— Кога да я очакваме?
— Предполага се, че бурята ще стигне до оманската граница в другиден и според досегашните данни се очаква да продължи два до три дни.
— И ще забави експедицията.
— Колкото се може по-малко.
Пейнтър чу заповедта в думите на директора. Вдигна глава и погледна към другата лимузина. Забавяне. На Кара Кенсингтън никак нямаше да й хареса.
18:48
— Успокойте се — призова ги Сафиа.
Бяха се събрали в градината на имението Кенсингтън. Високите варовикови стени с напукана мазилка датираха от шестнайсети век, също като идиличните фрески на катерещи се лози около земни и морски пейзажи. Преди три години фреските бяха реставрирани до първоначалното им великолепие. Сега за пръв път Сафиа виждаше със собствените си очи готовия продукт. Специалисти от Британския музей бяха ръководили реставрацията, а Сафиа бе наблюдавала процеса на работата от Лондон чрез дигитални камери и интернет.
Цифровите снимки не бяха успели да предадат докрай богатството на цветовете. Синият пигмент идваше от натрошени черупки на мекотели, червеният — от пресовани рози, точно като през шестнайсети век.