Външната стена заобикаляше двореца на разстояние десет метра. По-малки градини изпълваха тясното пространство, имаше отделени и обточени с жив плет сенчести градинки, тук-там се кипреха фонтани. Шепотът на танцуваща вода стигаше до нея, докато пълзеше упорито по парапета.
По-рано беше огледала отдалеч имението, за да е сигурна, че планът, осигурен от Гилдията, е точен. Не беше склонна да се доверява сто процента на хартия и мастило. Лично беше проверила позицията на всяка камера, разписанието на пазачите, разположението на двореца.
Мушна се под надвисналите листа на друга палма и запълзя по-бавно към осветената част на двореца. Миниатюрен двор с колонада обграждаше арковидните прозорци на дълга трапезария. Свещи с форма на нежни цветя плаваха в сребърни купи и пръскаха треперливия си светлик върху масата, а други светеха откъм огромния полилей канделабър. Кристал и фин порцелан отразяваха светлините. Хора се движеха около застланата с коприна маса. Слуги се стрелкаха помежду им, пълнеха чаши с вода и предлагаха вино.
Притисната към парапета, за да скрие силуета си, Касандра смъкна дигиталните очила на очите си. Не активира режима за нощно виждане, само ги настрои на увеличение и сцената в трапезарията моментално се приближи към нея. Слушалката в ухото й оживя с усиления разговор, който звучеше кухо заради дигитализирането. Трябваше да държи главата си напълно неподвижна, за да фиксира параболичния приемник върху разговора.
Познаваше всички присъстващи играчи.
Дългурестият дипломант Клей Бишоп стоеше до един от прозорците и явно не се чувстваше у дома си. Младо момиче от прислугата предложи да сипе вино в чашата му. Той поклати глава.
Зад него двама мъже си похапваха от поднос с различни ордьоври, традиционни омански ястия, парченца задушено месо, козе сирене, маслини и нарязани на филийки фурми. Доктор Омаха Дан и брат му Даниел. Касандра знаеше всичко за неуспешното нападение срещу двамата по-рано. Похитителите здравата я бяха оплескали.
Въпреки това задържа поглед върху братята. Имаше достатъчно опит, за да не подценява противниците си. Подценяването беше първата крачка към провала. Тези двамата може би криеха способности, заради които си струваше да се внимава.
Омаха осмукваше костилката на една маслина.
— Докато беше под душа — каза той, — проверих прогнозата за времето по местните новини. Пясъчната буря е прекъснала електроснабдяването на град Кувейт и е изсипала цяла дюна върху главната му улица.
По-младият брат изсумтя разсеяно. Изглежда не го слушаше. Погледът му беше залепнал за високата блондинка която току-що бе влязла в стаята.
Корал Новак, действащ агент от Сигма, заместничката и, Касандра насочи вниманието си към нея. Хладнокръвието на жената изглеждаше твърде показно, особено като се има предвид колко лесно я беше повалила в музея. Касандра присви отвратено очи. Тази ли са избрали да заеме мястото ми до Пейнтър? Някаква новачка! Нищо чудно, че нещата трябваше да се променят.
Веднага след жената се появи и Пейнтър. Висок, с черни панталони и риза, официален и небрежен едновременно. Дори от мястото си на стената Касандра долови как бившият и партньор оглежда внимателно стаята с периферното си зрение. Забелязваше всичко, анализираше, пресмяташе.
Пръстите и се свиха върху стъклените парчета по стената.
Беше я разкрил, изложил бе на риск положението и в Гилдията, принудил я бе да мине в нелегалност. А какво прикритие си беше организирала само, години наред бе усъвършенствала ролята си като водещ агент, спечелила бе доверието на партньора си… а към края може би и нещо повече от обикновена лоялност.
Гняв се натрупа в гърдите й и жлъчка се надигна към гърлото й. Беше и отнел всичко, отстранил я бе от светлината на прожекторите, ограничил бе ролята и до операции, които изискваха пълна анонимност. Надигна се от мястото си я продължи напред по стената. Имаше мисия. Същата, която Пейнтър вече бе успял да осуети веднъж, в музея. Знаеше какво е заложено.
Тази нощ нямаше да се провали.
Нищо нямаше да я спре.
Касандра се придвижи до далечното крило на двореца, към самотна светлинка в мрака при задната част на сградата. Изправи се на пръсти и пробяга последния участък. Не можеше да рискува да изпусне целта си.
Най-накрая се сниши пред един прозорец, който гледаше към потънала в буренаци градина. През изпотеното стъкло се виждаше самотна жена, отпуснала се във вана под нивото на пода. Касандра огледа другите стаи. Празни. Ослуша се. Нито звук.