— А външни белези?
— Черна коса и зелени очи. Бедуински произход. А, и малка червена татуировка на сълза под едното око… лявото.
— Бедуинка — повтори Пейнтър. — Сигурен ли сте?
— Работя в този район от петнайсет години. Мога да различа представителите на различните племена и кланове.
— От кое племе беше жената?
— Трудно е да се каже. Не можах да я огледам достатъчно добре.
Пейнтър се облегна назад, явно успокоен. Колежката му посегна да си вземе медено кексче, сложи го в чинията пред себе си и повече не му обърна внимание. Този път двамата не се спогледаха, но явно някакъв въпрос беше намерил отговора си.
— Защо се интересувате толкова? — попита Кара, изказвайки на глас мислите на Омаха.
Пейнтър сви рамене.
— Ако е било обикновено отвличане за печалба, едва ли има значение. Но ако не е било такова… ако е било свързано по някакъв начин със случилото се в музея, мисля, че всички трябва да знаем за кого да си държим очите отворени.
Думите му прозвучаха достатъчно разумно, практично и научно, но на Омаха му се стори, че и нещо друго се крие зад проявения интерес.
Кара предпочете да смени темата. Погледна към ролекса си.
— Къде е Сафиа? Не може да е още във ваната.
21:12
Сафиа внимаваше да диша съвсем плитко.
Нямаше фобия от змии, но работата й сред прашните руини я беше научила да се съобразява с тях. Те бяха част от пустинята, както пясъкът и вятърът. Седеше напълно неподвижно във ваната. Водата изстиваше постепенно… или пък й беше студено от страха.
На увитата върху лявата й гърда килимна змия изглежда не бързаше да се махне оттам. Кожата й беше груба, което означаваше, че влечугото е старо и трудно сменя кожата си това бе и причината да се накисне добре във водата.
Ново движение привлече погледа й към прозореца. Не колкото и да се взираше, мракът навън си оставаше неподвижен и тих.
Параноя, която често предшестваше паниката, всепоглъщаща тревожност, която съзираше заплаха и опасност дори там, където те не съществуваха. Пристъпите й по-често се отприщваха от емоционален стрес или напрежение, а не от физическа заплаха. Всъщност приливът на адреналин при непосредствена опасност беше добър буфер срещу електрическата каскада на пристъпа. Сега обаче напрежението от чакането започваше да отслабва и без това слабия щит на Сафиа.
Симптомите при ухапване на килимна змия бяха тежки и се появяваха веднага — почерняла кожа, огън в кръвта и толкова силни конвулсии, че чупеха костите на ухапания. Нямаше позната противоотрова.
Слаб тремор обхвана ръцете й.
Няма позната противоотрова…
Застави се да се успокои.
Издиша бавно, без да сваля очи от змията. Вдиша дори по-бавно, вкусвайки сладостта на новия въздух. Уханието на жасмина, което толкова обичаше, сега лепнеше като смола по гърлото й.
Някой почука на вратата.
Сафиа се стресна и подскочи леко. Водата се разплиска около нея.
Змията вдигна глава. Сафиа усети как останалата част от змийското тяло се стяга върху голия й корем, напряга се тревожно.
— Господарке Ал Мааз — извика нечий глас откъм коридора.
Тя не отговори.
Змията опита въздуха с езика си. Тялото й се придърпа малко по-високо, триъгълната глава се доближи до гърлото на Сафиа.
— Господарке?
Беше Хенри, икономът. Сигурно е дошъл да провери дали не е заспала. Другите сигурно вече са се събрали в трапезарията. В банята нямаше часовник, но Сафиа имаше чувството, че е минала цяла вечност.
В смъртоносната тишина стържене на ключ в старата брава стигна гръмко до нея. Последва го изскърцване на външната врата.
— Господарке Ал Мааз… — по-силно се чу гласът. — Пращам Лиза при вас.
За Хенри, безупречния английски иконом, би било недопустимо да влезе в покоите на една дама, особено когато дамата е в банята си.
Цялото това раздвижване не остана незабелязано от змията. Изправи се между гърдите й като отровен любовник. Килийните змии се славеха с агресивността си, имаше документирани случаи, когато бяха гонили човек в продължение на цял километър, след като са се почувствали заплашени.
Ала тази бе отпусната след продължителното киснене и не понечи да я нападне.
— Ехо — обади се притеснено нечий глас току пред вратата на банята.
Сафиа нямаше как да предупреди прислужничката да не влиза.
Младо момиче със свенливо наведена глава се мушна през Полуотворената врата, тъмната му коса бе завита на плитка около дантелена шапчица. От две стъпки разстояние момичето промълви:
— Моля да ме извините, че прекъсвам банята ви, господарке.