Най-накрая то вдигна глава и срещна погледа на Сафиа, после и този на змията, която се повдигна още, съскайки заплашително и извивайки тяло в готовност. Мокрите люспи започнаха да се трият една в друга със звук като от шкурка.
Ръката на момичето литна към устата му, но не успя да заглуши писъка.
Привлечена от звука и движението, змията се изстреля от водата, буквално прелетя през ръба на ваната, целейки се в момичето.
Прислужницата беше толкова уплашена, че дори не помръдна.
За разлика от Сафиа.
Тя посегна инстинктивно към опашката на змията и успя да я хване във въздуха. Дръпна я назад, преди да е достигнала момичето и замахна широко в дъга.
Само че змията не беше инертно въже. Силни мускули се гърчеха в ръката й. По-скоро усети, отколкото видя как змията се извива назад, готова да удари онова, което я задържа. Сафиа зарита с крака в опит да стъпи и да се изправи, да си осигури някакво преимущество. Хлъзгавите плочки не й позволиха. Вода се разплиска по целия под на банята.
Змията се стрелна към китката й. Само бързото камшично движение на ръката й попречи на зъбите да се впият в плътта. Но като опитен боец старата змия се сви за нов опит.
Сафиа най-после успя да се изправи. Завъртя се във ваната с изпъната напред ръка, използвайки центробежната сила да държи змийската глава далеч от себе си. Инстинктът и нашепваше да метне змията. Това обаче не би сложило край на битката. Банята беше малка, а агресивността на змията — пословична.
Вместо това тя замахна. Беше използвала камшик и преди, купила бе такъв на Омаха като майтапчийски коледен подарък в синхрон с упорития навик на Кара да го нарича Индиана. Сега използва същата техника, пречупвайки рязко китката си с опитно движение.
Замаяна от въртенето, змията не реагира навреме. Дългото й тяло се подчини на законите на физиката и главата й се удари в стената толкова силно, че отчупи парче от керамичните плочки.
Изригна червена кръв.
Тялото се разтресе конвулсивно в ръката на Сафиа, после се отпусна безжизнено и цопна във водата около бедрата й.
— Господарке Ал Мааз!
Сафиа обърна глава и видя Хенри, иконома, да стои на прага, доведен от писъка на прислужницата. Ръката му беше на рамото на ужасеното момиче.
Сафиа погледна надолу към мъртвото влечуго и към собствената си голота. Би трябвало да се смути и да се опита да се покрие, но вместо това тя пусна люспестото тяло и излезе от ваната.
Само треперещите пръсти я издадоха.
Хенри грабна голяма хавлиена кърпа от една затопляща решетка. Вдигна я разтворена. Сафиа пристъпи към него и Хенри уви кърпата около раменете й.
Започнаха да се стичат сълзи, дишането й се накъса болезнено.
През прозореца луната беше изгряла и надничаше над стената около двореца. За част от мига нещо по-тъмно сякаш се мярна върху стената. Сафиа се стресна, но не видя нищо повече.
Сигурно някой прилеп, нощният хищник на пустинята.
Треперенето й се засилваше все повече и добре че бяха силните ръце на Хенри, който почти я пренесе до леглото в съседната стая.
— Вече няма страшно — бащински прошепна той. Сафиа знаеше, че думите му не биха могли да бъдат по-далеч от истината.
21:22
Зад прозореца Касандра клечеше в храстите. Беше видяла как музейната кураторка се справи със змията умело и бързо. Планът й беше да изчака, докато жената излезе, после бързо да измъкне куфара с желязното сърце. Змията се беше оказала нежелан посетител и за двете.
Но за разлика от кураторката Касандра знаеше, че присъствието на змията не е било случайно, а планирано.
Беше зърнала сянка от отражение в прозореца, посребрял огледално под лунните лъчи. Друг човек на стената.
Касандра веднага се бе спуснала долу, притискайки гръб към стената на двореца с пистолет във всяка ръка, два еднакви черни глока, извадени от презраменните кобури. Видя как закачулената фигура се прехвърля през външната стена, И изчезва.
Платен убиец?
Имало е някой друг в градината с нея… и тя не го беше усетила.
Колко глупаво!
Гневът раздвижи мислите й, докато променяше плана в движение. При така стеклите се обстоятелства в стаята на кураторката вероятността да се измъкне с артефакта ставаше твърде мъглява.
Колкото до закачуления крадец… това беше съвсем друг въпрос.
Вече беше получила сведения за неуспешния опит за отвличане на Омаха и Даниел Дан. Не беше ясно дали нападението е било въпрос на лош късмет — дали двамата братя просто не са се озовали на лошо място в кофти момент. Или беше предварително подготвена атака, опит да се вземе откуп от имението Кенсингтън.
А сега и опитът за покушение над кураторката…