Не би могло да е чисто съвпадение. Трябваше да има връзка, нещо, за което Гилдията не знаеше, трета заинтересована страна. Но как и защо?
Всичко това мина през главата й за един удар на сърцето.
Касандра стисна по-силно оръжията.
Отговорите можеха да дойдат само от едно място.
Тя прибра пистолетите в кобурите и откачи подемния пистолет от колана си. Прицели се, натисна спусъка и чу съскането на стоманената корда, литнала нагоре. Вече се движеше, когато куката се заклини в ръба на стената. Включи прибиращата макара. Докато стигне до стената, стоманеният кабел се беше опънал и започна да издига тежестта и нагоре. Обувките и с меки подметки пробягаха по стената, докато моторчето на макарата виеше тихо.
Стигна до върха, прекрачи и прибра подемния пистолет. Погледна надолу и смъкна на очите си очилата за нощно виждане. Тъмната алея грейна в ярки зелени и бели цветове.
От другата страна обвита в плащ фигура се промъкваше покрай далечната стена по посока на съседната улица.
Убиецът.
Касандра стъпи на обсипания със стъкла парапет и се затича след сянката. Стъпките й изглежда бяха чути — човекът ускори крачка и потъна в тъмнината.
По дяволите!
Касандра стигна до място на стената, където друга финикова палма се издигаше в границите на ограденото пространство. Големите й листа се протягаха нашироко от двете страни на стената и й препречваха пътя.
Касандра не сваляше очи от плячката си. Когато стигна до дървото, тя се отблъсна настрани, сграбчи няколко листа и скочи от шестметровата стена. Листата не издържаха на тежестта й. Изплъзнаха се измежду пръстите й, но все пак смекчиха падането. Приземи се на алеята със свити колене, които поеха в някаква степен силата на удара.
Хукна след плячката си, която изчезна в една пресечка.
Касандра изрече необходимата команда. Карта на района се появи върху лещите на очилата й. Нужно беше опитно око, за да разчетеш мишмаша от образи.
Тук, в Стария град, организацията на градската площ беше кошмарна. Наоколо се простираше лабиринт от улички и калдъръмени сокаци.
Ако крадецът успееше да избяга в този усукан лабиринт Касандра усили ход. Трябваше да забави другия. Дигиталната карта показваше, че след по-малко от трийсетина метра се пресичаха няколко улички.
Щеше да има само един шанс.
Шмугна се приведена зад ъгъла и освободи в движени подемния пистолет. Навлизайки в уличката, тя бързо откри и прихвана целта си трийсетина метра напред.
Натисна спусъка.
Кабелът изсъска. Куката литна в ниска дъга, минавайки над рамото на мишената.
Касандра превключи на прибиране и едновременно дръпна със собствената си ръка. Като при ловене на риба.
Куката се заби в рамото на другия, завъртя го, краката му се подкосиха.
Касандра си позволи лукса на една мрачна доволна усмивка.
Твърде рано се бе зарадвала на успеха си.
Противникът й довърши завъртането, наметалото описа дъга и той се освободи от него с умение, което би удивило дори факира Худини. Лунната светлина и очилата за нощно виждане очертаха фигурата ясно като посред бял ден.
Жена.
Приземи се с котешка грация на една ръка и отново скочи на крака. Тъмната й коса се развя за миг и тя хукна по улицата.
Касандра изруга и хукна да я гони. Част от нея се възхищаваше на умението, демонстрирано от противничката и, и се радваше на предизвикателството. Друга част и подшушваше да застреля жената в гръб, задето ненужно беше удължила нощта й. Но й трябваха отговори.
Тичаше след жената, чиито движения бяха гъвкави и уверени. Касандра редовно бе обирала наградите по бързо бягане в гимназията, а обучението в специалните сили я беше направило още по-бърза. Като една от първите жени сред рейнджърите за нея бързината беше повече от задължителна.
Плячката и свърна зад един ъгъл.
По това време улиците вече бяха опустели, мотаеха се само няколко омърлушени кучета и притичващи котки. След залез слънце Старият град заключваше вратите и спускаше кепенците на прозорците, а улиците потъваха в тъмнина. Тук-там откъм вътрешните дворове долиташе музика и смях. Откъм балконите по горните етажи прозираха светлинки, но дори и тези прозорци бяха зарешетени срещу крадци.
Касандра свери местоположението си с дигиталната карта. Усмивка изпъна тънко устните й. Зайчарникът от улички, в който беше хлътнала плячката й, на практика обикаляше в кръг и нямаше изход. Свършваше при високата стена на древния форт Джалай.
Касандра поддържаше темпото и съставяше план за атака. Освободи единия глок, а с другата ръка включи радиостанцията.
— Искам евакуация в десет — изрече ниско тя. — Намерете ме с GPS.