— Точно така. А след това забелязах, че в кошчето за боклук се търкалят няколко не толкова успешни образци. Избрах най-добрия от тях и го поднесох към светлината. Беше много красив, съвсем като другите. Пол видя, че му се любувам и се засмя. „Харесва ли ти?“ — попита ме и аз кимнах. „Твой е тогава“ — рече той.
— Така беше. Вярно, сега си спомних.
— Да, но има още една малка подробност — продължи Хал. — Оставих го на масата до купчината с пари и всеки път, когато посягах към тях, го поглеждах. След известно време забелязах миниатюрна пукнатина в самата основа. Беше съвсем незначителна, но колкото повече я гледах, толкова повече ме дразнеше. Ето защо, когато двамата отидохте в кухнята за поредната порция лимонада и бира, аз го смених с един от тези на полицата.
— Сега вече започвам да разбирам.
— Добре, добре! Сигурно не биваше да го правя. Не смятах, че върша нещо особено нередно. Това бяха само опитни образци — не беше никак лесно да се забележи разликата.
— И все пак той е забелязал — когато е изхвърлял неудачните дубликати.
— От което следва, че останалите са достатъчно добри, нали? Какво значение може да има един камък? Дори и шестте да изчезнат, нали са само копия?
— Трябва да призная, че разсъжденията ти изглеждат безупречни. Но Пол все пак е проверил и сега излиза, че камъните имат далеч по-важно значение, отколкото той твърдеше през онази нощ. Питам се, защо?
— Аз също доста си поблъсках главата — призна Хал. — Първото, което ми хрумна бе, че Пол е измислил цялата тази история, за да се изфука. Да предположим, че някой, примерно представител на ООН, се обръща към него с предложение да изработи дубликат — или няколко дубликата — на оригинала. Звездният камък е безценен, незаменим и през цялото време е изложен пред публиката. За да не допуснат кражба или да избегнат неприятности от някой маниак, въоръжен с чук, нищо чудно да са стигнали до решението да го заменят с дубликат. А Пол е най-подходящата кандидатура за изпълнението на подобна задача. Достатъчно е да започне разговор за кристалографията и неговото име изплува тутакси.
— Склонен съм да се съглася с тази легенда, но като цяло тя търпи сериозна критика. Защо му е например да вдига такава олелия за един изчезнал дубликат, когато би могъл да си направи други? Защо просто не махне с ръка?
— От съображения за сигурност?
— Ако е това, не ние сме тези, които са ги нарушили. По-скоро той самият. Защо му бе нужно да ни преследва и притиска, когато и двамата го бяхме забравили? Не, тук има нещо друго.
— Добре, ти какво мислиш?
Свих рамене.
— Разполагаме с недостатъчна информация — казах и се изправих. — Ако все пак решиш да се обадиш в полицията, не забравяй да им кажеш, че точно ти си откраднал онова, което Пол така усърдно издирва.
— О, Фред, това беше удар под пояса.
— Но пък е истина. Интересно, каква ли е цената на камъка? Не помня точно къде минаваше разделителната линия между дребната кражба и грабежа.
— Добре де, разбрах накъде биеш. Какво ще правим сега?
— Нищо, предполагам. Ще оставим събитията да следват естествения си ход. Ако имаш друга идея, не я крий от мен.
— Нямам. За момента.
— Хубаво. — Поех към вратата.
— Няма ли да останеш за вечеря?
— Не, благодаря. Трябва да бягам.
— До скоро виждане.
— Аха. Не го вземай навътре.
Вървях покрай затворената пекарна. Нощните светлини трепкаха по витрината й. „УСЕЩАШ ЛИ ВКУСА МИ, БРЕД?“ — прочетох там.
Спрях разколебан и смутен, но когато извърнах глава видях, че това е само една реклама. Изсумтях и продължих по пътя си.
Случки и образи…
Късно през нощта, докато изучавах нов маршрут по покрива на катедралата, ми се стори, че преброих един допълнителен водоливник. Но когато го доближих, видях, че това всъщност е професор Добсън, възседнал една подпора. Предположих, че пак е пиян и брои звездите.
Продължих нагоре, изкатерих близкия корниз и се наместих на ръба.
— Добър вечер, професоре.
— Здрасти, Фред. Ти си, нали? Прекрасна нощ. Надявах се да прескочиш насам. Пийни си.
— Не понасям алкохол — отвърнах. — Почти не пия.
— Случаят е специален.
— Е, тогава съвсем мъничко. — Поех бутилката и отпих глътка.
— Чудесно — рекох. — Какво е? И какъв е случаят?
— Коняк — пазя го от двайсет години. Специално за тази нощ. Звездите най-сетне изминаха огнения си път и заеха нужните места, изпращайки ми добри предзнаменования.
— За какво говорите?
— Излизам в пенсия, отказвам се от тази отвратителна надпревара.