Поне доколкото неКрол бе в състояние да прецени, в гората не се въдеха хищници. През първите месеци от пребиваването си на този свят той носеше дълъг вибронож и малък лазерен пистолет, докато обикаляше близките пирамиди. Но никога не бе срещал същество, което да прояви каквато и да било агресивност, и сега ножът се въргаляше в кухнята, а пистолетът бе отдавна изгубен.
В деня след отлитането на „Светлините на Джолостар“ неКрол отново излезе въоръжен — бе преметнал през рамо двете лазерни ловни пушки на Ритър.
На по-малко от два километра от базата си откри лагер на дженшите, които бе кръстил Клана от водопада. Те живееха в подножието на обрасъл с дървета хълм, по който се спускаше синьо-бял поток, подскачаше и се разделяше, превръщайки целия склон в сложна мрежа от водопади, бързеи и плитки езера, над които винаги имаше завеса от ситни пръски. Пирамидата на този клан бе построена в най-долното езеро, върху гладка плоча от сив камък в средата на водовъртежа. Бе по-висока от обичайния дженшийски ръст и стигаше до брадичката на неКрол. Изглеждаше невероятно тежка, масивна и неподвижна, тристенен блок от тъмночервен камък.
НеКрол не се впечатляваше от външния й вид. Беше виждал как други подобни пирамиди рухват от лазерите на Стоманените ангели и се разпадат под огъня на техните бластери. Каквато и сила да притежаваха пирамидите в дженшийските митове, каквито и загадки да криеха, те не бяха достатъчни, за да издържат на меча на Баккалон.
Езерото около пирамидата бе озарено от слънчева светлина, а високите треви наоколо се поклащаха от слабия ветрец. Но дженшите от водопада не бяха наблизо. Вероятно се бяха покатерили по дърветата, за да събират плодове и да се съешават. Търговецът видя само няколко малки деца — яздеха на поляната едно диво прасенце. Той седна да почака останалите и да се постопли на слънце.
Не след дълго се появи старият говорител.
Приседна до неКрол — дребен съсухрен дженшиец с оскъдни кичури мръсна сиво-бяла козина, между които се виждаше сбръчканата му кожа. Беше беззъб, с окапали нокти, хилав, но очите му, големи и златисти, издаваха остър и бдителен ум. Той беше говорителят на дженшите от водопада, този, който осъществяваше връзката им с пирамидата. Всеки клан имаше свой говорител.
— Имам нова стока — почна неКрол на мекия напевен език на дженшите. Беше го научил на Авалон, преди да пристигне тук. Томас Чънг, легендарният авалонски лингвист-телепат, го бе разгадал преди много векове, когато Клерономската експедиция бе открила този свят. Нито един човек не бе посещавал дженшите оттогава, но клерономските карти и ръководството на Чънг се бяха запазили в компютъра на Авалонския институт за изследване на нечовешкия разум.
— Изваяхме още статуетки от ново дърво — отвърна старият говорител. — Ти какво ни носиш? Сол?
НеКрол разкопча раницата, извади няколко буци сол и ги сложи пред говорителя.
— Сол. И още. — Сложи ловната пушка до буците.
— Какво е това? — попита старият говорител.
— Чувал ли си за Стоманените ангели? — попита неКрол.
Другият кимна, жест, на който го бе научил неКрол.
— Безбожниците, които избягаха от мъртвата долина, ни разказаха за тях. Това са онези, които карат боговете да замлъкнат. Разрушителите на пирамиди.
— С такива неща Стоманените ангели унищожават вашите пирамиди — обясни неКрол. — Предлагам ти го за размяна.
Старият говорител застина.
— Но ние не искаме да рушим пирамиди.
— Този инструмент може да се използва и за други неща — поясни неКрол. — След време Стоманените ангели ще дойдат и тук, за да разрушат пирамидата на хората от водопада. Ако разполагате с инструменти като този, ще можете да ги спрете. Хората от пирамидата с пеещия камък се опитаха да прогонят Стоманените ангели с копия и ножове, а сега са разпръснати по света и децата им висят обесени на стените на града на Стоманените ангели. И други кланове на дженши не оказаха съпротива и сега са лишени от богове и земя. Ще дойде време, когато хората от водопада ще се нуждаят от този инструмент.