Измина час, но неКрол, погълнат от медитация, не забелязваше хода на времето. Изведнъж долови наоколо раздвижване и разговори — дженшите се надигаха и се отправяха към гората. После пред него застана старият говорител, сложи пушката в краката му и каза само:
— Не.
НеКрол се ококори.
— Какво?! Но вие трябва да го направите. Нека ви покажа как става…
— Арик, имах видение. Богът ми показа всичко, освен това ме увери, че няма да е добро дело да вземем това нещо.
— Говорителю, Стоманените ангели ще дойдат…
— Ако дойдат, нашият бог ще разговаря с тях — заяви дженшийският старейшина и от гласа му беше ясно, че това е окончателното му решение.
— За храната благодарим на себе си и на никого другиго. Тя е наша, защото е създадена от ръцете ни, защото сме се сражавали за нея, наша е според единственото право, което признаваме — правото на силния. Но за тази сила — за мощта на ръцете ни и стоманата на нашите мечове, както и за огъня в сърцата ни — трябва да благодарим на Баккалон, бледото дете, което ни дари с живот и ни научи да го пазим.
Прокторът стоеше вдървено срещу петте дълги дървени маси в голямата столова и произнасяше всяка дума със сериозен и благочестив тон. Беше положил жилестите си ръце върху дръжката на меча, а мъждивата светлина караше униформата му да изглежда почти черна. Присъстващите Стоманени ангели бяха насядали, но го следяха внимателно, без да докосват храната пред себе си — едри варени грудки, димящи късове месо от дива свиня, черен хляб и купи със зрънца от нова трева. Децата под десет години, облечени с широки набрани ризи и с неизменните колани от стоманена мрежа, заемаха най-външните маси под тесните прозорци и не смееха да помръднат под строгите погледи на родителите си. По-навътре, на две еднакво дълги маси, бе подредено бойното братство, в цялото си въоръжение, мъже и жени, ветерани с бакърена кожа, облечени в хамелеонови дрехи като тези на Уайът, но без високата яка. Само неколцина имаха металните отличителни знаци за военен ранг. Централната маса, два пъти по-къса от останалите, бе отредена за кадровите Стоманени ангели, отдельонните бащи и отдельонните майки, оръжейните майстори, знахарите, четиримата фелдепископи, всичките с високи твърди пурпурни яки. И прокторът — начело.
— Нека вкусим от храната — обяви Уайът накрая, завъртя меча над масата, за да подчертае с този жест, че е храната е благословена, и седна на мястото си. Също като останалите прокторът се бе подредил на опашката при кухнята за да получи порция, която по нищо не се отличаваше от тази на останалите членове на братството.
Чу се звън на ножове и вилици и тропот на чинии, и от време на време удар на палка, когато някой приемен родител наказваше непослушен ученик. Но иначе в столовата цареше тишина. Стоманените ангели не разговаряха по време на хранене; предпочитаха да обмислят наученото през деня, докато поглъщаха спартанските си порции.
По-късно децата — все така мълчаливи — напуснаха столовата и се прибраха в спалното. Бойното братство ги последва, едни се насочиха към параклиса, други към казармата, а неколцина излязоха да заемат постовете си по стените. Мъжете, които сменяха, щяха да получат топла храна в кухнята.
Останаха само офицерите — след като разчистиха масите, вечерята премина в съвещание на щаба.
— Свободно — нареди Уайът, но хората край масите не се отпуснаха видимо — просто никога не бяха учени на това. Прокторът потърси с поглед един от тях и попита: — Далис, подготви ли доклада, който поисках?
Фелдепископ Далис беше плещеста жена на средна възраст, с яки мускули и кожа с цвета на стар пергамент. На яката й блещукаше миниатюрен знак — орнаментов чип, сочещ принадлежността й към Компютърната служба.
— Да, прокторе — отвърна тя с твърд педантичен глас. — Джеймисъновият свят е колония четвърто поколение, заселена предимно от Стария Посейдон. Един голям континент, почти неизследван, и около дванайсет хиляди разнообразни по размери острови. Човешкото население е съсредоточено почти изцяло на островите и се прехранва с продукти от морето и земята, с отглеждане на морски животни и с индустрия. Океанът е богат на храна и метали. Общото население не надхвърля четирийсет и седем милиона. Има два големи града, и двата с космодруми: Порт Джеймисън и Джолостар. — Погледна компютърната разпечатка на масата. — Джеймисъновият свят дори не е бил картографиран по време на Двойната война. Никога не е вземал участие във военни действия и единствените въоръжени сили, с които разполагат там, са планетарната полиция. Джеймисън няма колониална програма и не се е опитвал да провъзгласява политическа юрисдикция извън пределите на собствената си атмосфера.