Прокторът кимна.
— Чудесно. В такъв случай заплахите на онези търговци са празни думи. Можем да продължим. Отдельонен баща Уолман?
— Прокторе, днес бяха заловени четирима дженши и вече висят на стените — докладва Уолман, червендалест млад мъж, късо подстриган, с големи уши. — Господарю, ако ми позволите, бих помолил да обсъдим възможно прекратяване на кампанията. Всеки ден търсим все по-упорито и намираме все по-малко. Със сигурност сме изтребили цялото дженшийско население, населявало доскоро Мечовата долина.
Уайът кимна.
— Други мнения?
Фелдепископ Лион, синеок и мършав, не скри несъгласието си.
— Има още живи от възрастните екземпляри. Зрялото чудовище е по-опасно от младоците.
— Не и в този случай — намеси се оръжеен майстор К’ара ДаХан. ДаХан беше едър мъж, почти гигант, плешив, с бронзов загар, шеф на Психологически оръжия и Вражеско разузнаване. — Според наблюденията ни разрушим ли определена пирамида, нито възрастните дженши, нито незрелите могат да представляват каквато и да било заплаха за децата на Баккалон. Настъпва разпад на социалната им структура. Възрастните или се разбягват, с надеждата да ги приемат в друг клан, или се връщат към полудиво съществуване. При което изоставят младите, повечето от които не оказват никаква съпротива, когато ги залавяме. Като се има предвид броят на дженшите на стените и докладите за избитите преди това, смея да заявя, че Мечовата долина е прочистена от тези животни. Идва зима, прокторе, а ни чака доста работа. Отдельонен баща Уолман и хората му трябва да получат нови задачи.
Дискусията продължи, но тонът вече беше зададен — повечето от изказващите се подкрепиха ДаХан. Уайът ги слушаше внимателно, като през цялото време се молеше за напътствие от Баккалон. Накрая даде знак за тишина.
— Отдельонен баща — обърна се той към Уолман, — утре събери всички дженши — както възрастни, така и деца, — които можеш да намериш, но не ги беси, ако не оказват съпротива. Вместо това ги отведи при стените и им покажи техните събратя. После ги прогони от долината, всеки в различна посока на света. — Той наведе глава. — Надявам се, че така ще отнесат до всички дженши нашето послание за цената, която трябва да заплатят, когато вдигат ръка или оръжие срещу семето на Земята. Когато дойде пролетта и децата на Баккалон излязат от пределите на Мечовата долина, дженшите ще изоставят мирно пирамидите си и ще ни преотстъпят земите си, за да може величието на бледото дете да продължи да нараства.
Лион и ДаХан кимаха, другите също.
— Прочети ни мъдрите думи — помоли фелдепископ Далис.
Проктор Уайът се съгласи. Една от по-младите отдельонни майки му донесе Книгата и той я отвори на Главата с Ученията и зачете:
— „В онези дни много злини се изляха върху семето на Земята, защото децата на Баккалон Го бяха изоставили, за да се кланят на по-мекушави божества. Затуй небесата потъмняха и стовариха се отгоре им Синовете на Хранга, с червени очи и демонични зъби, а отдолу като облак скакалци нахлуха финдийските орди, та чак закриха звездите. И светът горя в огньове, а децата викаха: «Спасете ни! Спасете ни!» И бледото дете дойде и застана сред тях, с Неговия могъщ меч в ръката Му, и с глас като гръмотевица. И Той ги порица: «Вие бяхте лоши деца — рече им, — защото не Ми се подчинихте. Къде са ви мечовете? Не положих ли мечове в ръцете ви?» А децата отвърнаха: «Превърнахме ги в плугове, о, Баккалон!» И Той се разгневи. «С тези плугове ли, тогава, ще прогоните Синовете на Хранга? С плуговете ли ще се изправите срещу финдийските орди?» И Той ги изостави и запуши ушите Си за плача им, защото Сърцето, на Баккалон е Сърце от огън. Но тогава един от семето на Земята изсуши сълзите си, защото небето грееше толкова ярко, че те пареха бузите му. И жажда за кръв се надигна в него и той изкова от плуга си меч и нахвърли се връз Синовете на Хранга, и ги избиваше където свари. И други видяха и го последваха и страховит боен вик огласи света. А бледото дете го чу и дойде отново, защото слухът Му се радва повече на бойните крясъци, отколкото на плача. И когато Той видя, усмихна се. «Сега вече отново сте Мои деца — рече на семето на Земята. — Обърнахте Ми гръб, за да се преклоните пред един бог-агнец, но не знаете ли, че агнецът става само за заколение? Ала добре, че взорът ви се проясни и пак сте Вълците на Бога!» И Баккалон им даде отново мечове, на всички Свои деца, на семето на Земята, и въздигна Той могъщото си черно острие, Убиеца на демони, който погубва бездушните, и го завъртя високо. И Синовете на Хранга отстъпиха пред неговата сила, а финдийската орда изгоря от погледа му. И децата на Баккалон закрачиха из световете“. — Прокторът вдигна очи. — Вървете, мои братя по оръжие, и мислете за Учението на Баккалон, докато спите. И нека бледото дете ви дари с видения!