— И тя е при мен — обади се Уайът, сложи нещо завито с бяло покривало на масата и вдигна плата.
Основата беше триъгълна, от черно дърво, три извити костици се издигаха от ъглите и се събираха горе, оформяйки пирамидната рамка. Вътре, издялан фино от синкаво дърво до най-малките подробности, стоеше Баккалон, бледото дете, стиснал изрисуван меч в ръка.
— Какво означава това? — попита сепнато фелдепископ Лион.
— Светотатство! — провикна се фелдепископ Далис.
— Нищо толкова страшно — обади се Горман, фелдепископ по тежкото въоръжение. — Животните просто се опитват да спечелят благоразположението ни, може би с надеждата да приберем оръжия.
— Никой друг освен семето на Земята не може да се прекланя на Баккалон — заяви Далис. — Така е писано в Книгата! Бледото дете няма да погледне благосклонно на бездушните!
— Тишина, мои братя по оръжие! — рече прокторът и на масата се възцари мълчание. — Това е първото от чудесата, за които ви говорих през зимата в параклиса, първата от странните случки, които предсказа Баккалон. Защото Той наистина е слизал на този свят, на нашия Корлос, и дори животните знаят как изглежда! Помислете за това, братя мои. Помислете за тази статуетка. Задайте си няколко прости въпроса. Допускано ли е някое от онези дженшийски животни в нашия свещен град?
— Не, разбира се, че не — отвърна някой.
— В такъв случай никое от тях не е могло да види холограмата над нашия олтар. Нито пък аз съм излизал сред тях, тъй като задълженията ми ме държат зад стените. Така че никой не би могъл да зърне бледото дете на веригата, която нося, защото малцината, които са полагали взор върху нея, по-късно са увисвали на стените. Животните не говорят езика на семето на Земята и никой от нас не е научил техния език. И последно, те не са чели Книгата. Спомнете си всичко това и се запитайте — как са могли техните ваятели да знаят какво точно да сътворят от дървото?