За кратко се поколеба дали да не повика Уо, но бързо отхвърли тази идея. Уо знаеше твърде много, щеше да задава въпроси и освен това той не й вярваше. Не, нужен му бе някой, който щеше да изпълни каквото поиска от него, без да задава въпроси.
Лицето му постепенно се разведри и дори разцъфна в усмивка. Саймън Крес имаше стари познати. Набра един номер, който не бе използвал отдавна.
На екрана се появи жена — бяла коса, безизразно лице, дълъг извит нос. Гласът й бе дрезгав и делови.
— Саймън — рече тя. — Как върви работата?
— Както винаги, Лисандра — отвърна Крес. — Имам една задача за теб.
— Мокра поръчка? Трябва да знаеш, че цената ми се е покачила от последния път. Минаха повече от десет години.
— Ще платя колкото кажеш — отвърна Крес. — Знаеш, че съм щедър. Трябва да ми помогнеш за едни насекоми.
Тя се усмихна едва забележимо.
— Евфемизмите са излишни, Саймън. Разговорът е кодиран.
— Не, говоря сериозно. Имам проблем с едни гадинки. Опасни малки насекоми. Бих искал да се погрижиш за тях. Без въпроси. Ясно?
— Ясно.
— Добре. Ще ти трябват… трима или четирима помощници. Да облекат огнеупорни костюми и да вземат огнепръскачки или лазери. После ги доведи тук. Сама ще видиш какъв е проблемът. При мен гъмжи от насекоми. В алпинеума и басейна ще намериш замъци. Унищожи ги, убий всичко, което е в тях. После почукай на вратата и ще ти кажа какво още трябва да се свърши. Ще можеш ли да дойдеш бързо?
Лицето й остана безстрастно.
— Ще потеглим след час.
Лисандра бе вярна на думата си. Пристигна с черен скутер заедно с трима помощници. Крес ги наблюдаваше от прозореца на втория етаж. Всички носеха тъмни изолиращи костюми. Двама бяха въоръжени с огнепръскачки, третият бе нарамил лазерно оръдие и експлозиви. Самата Лисандра не беше въоръжена. Крес я позна и по това, че командваше с жестове другите.
Скутерът първо прелетя съвсем ниско, за да огледа обстановката. Пясъчните крале полудяха. Алени и черни подвижни щъкаха трескаво във всички посоки. От прозореца на втория етаж Крес виждаше ясно замъка в алпинеума. На височина достигаше човешки бой. По стените му пълзяха черни защитници, плътен поток подвижни се спукаше в дълбините.
Скутерът на Лисандра кацна до този на Крес, помощниците й изскочиха навън и подготвиха оръжията си. Имаха страховит, нечовешки изглед.
Черната армия се строи между тях и замъка. Но червените… Крес изведнъж осъзна, че не вижда червените. Премигна учудено. Къде се бяха дянали?
Лисандра посочи с ръка и извика нещо и в същия миг двете огнепръскачки избълваха пламъци към пясъчните крале. Оръжията издаваха нисък тътен, огнените им езици се простираха надалеч. Помощниците на Лисандра кръстосваха пламъците, за да подсилят ефекта, и настъпваха с бавни, премерени движения.
След миг черната армия бе изпепелена и разпръсната, отделни оцелели подвижни бягаха в безпорядък — едни назад към замъка, други към противника. Никой не можа да стигне до помощниците на Лисандра обаче. Те очевидно си разбираха от работата.
И тогава един от тях се препъна.
Така поне изглеждаше. Но като се вгледа по-внимателно, Крес забеляза, че почвата под краката му е поддала. Тунели, помисли си изплашено той, тунели, шахти, клопки. Помощникът потъна в пясъка до кръста и внезапно земята около него сякаш изригна, а костюмът му се покри с алени пясъчни крале. Мъжът изпусна огнепръскачката и започна да се пляска по тялото. Писъците му бяха ужасяващи.
Вторият помощник се поколеба, после се извъртя и натисна спусъка. Сияещо кълбо погълна човека и пясъчните крале. Писъците изведнъж секнаха. Доволен, мъжът се обърна към замъка, пристъпи напред… и кракът му хлътна до глезена в земята. Той се опита да го извади и да отстъпи, но пясъкът около него почна да потъва. Мъжът изгуби равновесие, спъна се, падна и в този момент пясъчните крале бяха навсякъде, неистова кипяща маса, която го покриваше, докато той се гърчеше и въргаляше, забравил безполезната огнепръскачка.
Крес заблъска с юмрук по стъклото и извика, за да им привлече вниманието:
— Замъкът! Ударете замъка!
Застаналата до скутера Лисандра го чу и даде знак. Третият помощник се прицели с лазерното оръдие и стреля. Лъчът запулсира над земята и отсече върха на замъка. Мъжът сведе цевта надолу и този път попадна в каменния парапет. Кулите рухнаха. Лицето на Крес се разпадна. Лазерът се забоде в земята и продължи да снове по повърхността. Замъкът се срина на безформена купчина пясък. Но черните подвижни продължаваха да пъплят — търбухът бе заровен дълбоко и лъчът не го бе достигнал.