Лисандра издаде нова заповед. Помощникът остави оръдието, стисна една граната и се затича напред. Прескочи димящия труп на първия огнеметчик, стъпи на твърда основа в алпинеума и хвърли гранатата. Металната топка тупна право върху руините на черния замък. Ослепително бяло сияние прониза очите на Крес, последвано от оглушителен взрив на пясък, камъни и подвижни. След миг от небето се посипаха пясъчни крале и останки.
Крес забеляза, че черните твари са неподвижни. Мъртви. До една.
— Басейнът — извика той и посочи с пръст. — Разрушете замъка в басейна.
Лисандра бързо схвана какво се иска от нея: земята бе посипана с неподвижни черни, но червените бързо се съвземаха и се прегрупираха. Помощникът й се оглеждаше колебливо, после откачи от колана си нова граната. Понечи да тръгне напред, но Лисандра го повика и той се върна тичешком при нея.
След това всичко беше съвсем просто. Двамата се качиха в скутера, а Крес се премести на съседния прозорец и продължи наблюдението. Скутерът прелетя над басейна и помощникът хвърли гранатата по червения замък от безопасна височина. След четвъртото прелитане замъкът беше срутен до основи и пясъчните крале вече не помръдваха.
Лисандра беше неумолима. Накара помощника да бомбардира по няколко пъти и двата замъка. След това той се прехвърли на оръдието и продължи да изгаря методично всичко под себе си, докато не се увери, че не е пропуснал нито едно подозрително петно.
Едва тогава на вратата се почука. Крес им отвори. Усмихваше се е налудничава радост.
— Чудесно! — възкликна. — Направо великолепно!
Лисандра повдигна маската си.
— Но ще ти излезе скъпо, Саймън. Загубих двама души, да не говорим за това, че изложи и моя живот на опасност.
— Разбира се — запелтечи Крес. — Ще бъдеш възнаградена напълно, Лисандра. Каквото поискаш, само довърши работата.
— Какво остава да се свърши?
— Трябва да почистиш една от винарските ми изби — обясни Крес. — Там долу има друг замък. Искам обаче да го направиш без експлозиви. Не желая къщата да рухне.
Лисандра се обърна към помощника си.
— Излез навън и вземи огнепръскачката на Реяк. Би трябвало да е в изправност.
Когато мъжът се върна, Крес то отведе при преддверието на избата.
Масивната врата беше закована здраво, както я бе оставил. Но се бе огънала леко, сякаш под натиска на огромно напрежение. Това малко обезпокои Крес, както й тишината, която цареше долу. Той се отдръпна от вратата, докато помощникът на Лисандра изваждаше дъските и пироните.
— Това нещо безопасно ли е? — попита с тих глас по някое време, сочеше огнепръскачката. — Не искам да избухне пожар.
— Взех лазера — отвърна Лисандра. — С него ще довършим онези долу. Огнепръскачката може и да не ни дотрябва. Поисках да я донесе за всеки случай. Има и по-страшни неща от огъня, Саймън.
Той кимна.
Най-сетне освободиха и последната дъска. Отдолу все още не се чуваше никакъв шум. Лисандра тихо каза нещо и помощникът й отстъпи назад и зае позиция зад нея, с насочена към вратата огнепръскачка. Тя си постави маската, приближи се и натисна дръжката. Никакво движение. Никакъв звук. Вътре цареше мрак.
— Има ли осветление? — попита Лисандра.
— Веднага след вратата — отвърна Крес. — От дясната страна. Внимавай, стълбището е стръмно.
Тя прекрачи прага, премести лазера в лявата си ръка и се пресегна с дясната за ключа.
— Напипах го — каза високо. — Но защо не…
Изведнъж изпищя и се запрепъва заднешком. Огромен бял пясъчен крал се бе вкопчил в китката й. Кръв шуртеше през огнеупорния костюм на местата, където се впиваха челюстите му. Беше голям колкото ръката й.
Лисандра изпълни някакъв ужасяващ танц из помещението и заблъска с ръка по стената. Отново, отново и отново. Чуваха се приглушени удари. Най-сетне пясъчният крал падна. Тя изстена и коленичи.
— Мисля, че ми строши пръстите — Кръвта продължаваше да шурти. Лисандра беше изпуснала лазера до вратата на избата.
— Няма да сляза долу — заяви изведнъж с твърд глас помощникът й.
Лисандра вдигна глава, погледна го и каза:
— Прав си. Застани при вратата и изгори всичко вътре. Ясна ли съм? Всичко!
Той кимна.
— Къщата ми — проплака Саймън Крес. Стомахът му се сви. Белият пясъчен крал беше толкова голям. — Спрете — продължи той. — Оставете ме на мира. Промених решението си. Оставете ме сам.
Лисандра, изглежда, не го разбра. Протегна ръка. Беше покрита с кръв и зеленикавочерна сукървица.
— Твоят малък приятел успя да ме ухапе през ръкавицата и ти видя какво ми костваше да се отърва от него. Не давам пукнат грош за къщата ти, Саймън. Каквото и да има там долу, трябва да умре.