Ако се съдеше по изражението на малкото личице, ангелът не бе разбрал нищо. Бранд се засмя.
— Всъщност едва ли ще разбереш тези термини. Какво пък, да го наречем приказна страна. Бързите приятели таят доста сила в себе си, също като тъмните, и я използват, тази сила, тази магия, за да правят един фокус — да се движат по-бързо от светлината. Без този фокус няма никакъв начин да надскочиш скоростта на светлината.
— Защо? — попита тя, усмихваше се невинно.
— Хъмм. Това е доста дълга история. Имало някога един човек на име Айнщайн, който казал, че не можем да го направим, а той бил много умен мъж…
Тя го прегърна.
— Бранд, готова съм да се обзаложа, че и ти би могъл да се движиш по-бързо от светлината, стига да го пожелаеш. — Крилцата й пърхаха развълнувано.
— Е, аз искам — въздъхна той. — И точно затова смятам да опитам този път, ангел мой. Май ти също си по-умна, отколкото изглеждаш.
Тя го тупна с юмруче и каза нацупено:
— Аз съм ужасно умна!
— Така е — засмя се той. — Нямах това предвид. Нали искаше да ти разкажа за бързите приятели?
— Да! — Тя го погледна умолително.
— Е, добре. Значи, те владеят този фокус, за който ти казах. Сега вече знаем, че могат да придвижват материя — това са разни твърди вещества, като кораба, мен и теб, но също и вода и газове. Енергията е нещо различно. Тъмните се състоят предимно от енергия и само снежинките са материални. Но бързите приятели са много по-балансирани. Много умни хора смятат, че ако им се удаде възможност да изучат някой тъмен, ще могат да схванат фокуса и да построят кораби на същия принцип. Но никой досега не е успял да измисли как да се изучи тъмен, тъй като тъмните се състоят предимно от енергия и е почти невъзможно да бъдат задържани на едно място. Разбираш ли?
— Да — излъга ангелът със сериозно изражение.
— Както и да е, бързите приятели не само придвижват енергия и дребни късчета материя, но могат да преместват и телата на някогашните човешки партньори в симбиозата. Това вече малко те обърка, нали? Нищо, слушай нататък. Бързите приятели могат да придвижват само себе си и онова, което биха могли да наместят вътре в своята енергийна сфера, или аура. Представи си го като черно наметало, ангел мой. Не могат да вземат със себе си онова, което не влиза под черното им наметало.
Тя се изкиска. Изглежда, идеята за черното наметало й се стори забавна.
Бранд въздъхна.
— И така, бързите приятели са нещо като куриери. Те летят вместо нас до звездите ужасно бързо и ни съобщават край кои слънца има планети и къде ще намерим подходящи светове за обитаване. Освен това са откривали там кораби, летателни съдове на други същества, които не са човеци и не са бързи приятели, и разнасят между тях и нас послания, за да се учим едни от други. Поддържат и връзка с нашите кораби, като сноват напред-назад. Защото нашите кораби са доста бавни. Изстреляли сме поне двайсет досега, но дори първият още не е достигнал целта си.
— И бързите приятели ги настигат и задминават, нали? — прекъсна го ангелът. — Ти ми каза. Това го помня.
— Да, ангел мой. Не е необходимо да ти казвам колко изненадани били тези хора. Мнозина от тях са синове и дъщери на пътниците, напуснали Земята, а по онова време не е имало бързи приятели и те не знаят за тъмните, нито за светулките. Но сега бързите приятели редовно им носят съобщения, дори малки пакети. Когато създадат колонии, с тяхна помощ ще поддържаме връзка и с тях.
— Но те са осакатени — подхвърли ангелът.
— Да, въпреки невероятната си скорост — продължи Бранд — бързите приятели наистина имат някои ограничения. Не могат да спират на планетите, край които прелитат, за тях гравитацията е смъртоносна. Освен това никак не обичат да пътуват по-близо от орбитата на Сатурн, или неговите еквиваленти, заради слънцето. Тъмните и светулките не го правят никога, а на бързите приятели коства огромни усилия. Да, това е недостатък. Освен това, честно, много хора искат самите те да пътуват по-бързо от светлината. Искат да построят кораби и да основат колонии. Този, който разбере как го постигат бързите приятели, за да може да го правят и обикновените хора, без да се налага да се сливат и може би да умират, ще спечели много пари. Ще стане известен. И ще притежава звездите.
— Ти ще го направиш, Бранд — рече ангелът.
— Да — отвърна той и гласът му внезапно стана сериозен. — Тъкмо за това, ангел мой, сме тук.
— Не.
Дума, която го преследваше непрестанно, отекваше дори в сънищата му. Той беше отхвърлил звездите и своята Мелиса.