Выбрать главу

— По-лесно ми е да живея с ангел — тросна се той. — Те винаги изпълняват каквото поискаш. Престани да се мръщиш и включи бордовите светлини. Искам да разговарям с нашите приятелчета отвън.

Роби се навъси.

— Да разговаряш? Защо? Какво пречи просто да ги наблюдаваме, виж ги колко са много…

— Не. Искам да открия един от тях, когото познавам. Мелиса.

— Хъм — изсумтя Роби. — Ангели и бързи приятели. Бранд, трябва да поработиш малко над взаимоотношенията си с хората. — Но все пак включи светлините.

И Бранд подаде сигнал. Един от бързите приятели се отзова. После изчезна.

— Ще дойде — обеща уверено Бранд. — Дори сега пак ще дойде.

А междувременно ангелът летеше развълнувано над мостика.

— Успокой се — каза й Бранд. Тя долетя щастлива при него и се сви в скута му.

— Какво правят бързите приятели? — попита, обвила шията му с ръце. — Ще ни издадат ли своя фокус, Бранд? Ще стигнем ли звездите?

— Скоро, ангел мой — отвърна търпеливо той. — Скоро…

И тогава на екрана се появи Мелиса. Бранд почувства как през него преминава хладен трепет.

Кожата й сега бе млечнобяла, косата й — ореол от сребристи нишки. Но иначе беше същата. Имаше стройните очертания на двайсетгодишна и лице, което Бранд помнеше.

Той пропъди ангела от скута си и се наведе над пулта. Натисна няколко копчета.

Отвън звездите започнаха да трепкат. Яркото сияние на далечното слънце избледня. Корпусите в Джунглата, Хадеското колело, станция Чанглин — всичко потъна в мрака. Остана само Мелиса и нейните бързи приятели.

Прихванати в сферата.

Роби се засмя и понечи да каже нещо. Бранд я накара да замълчи с поглед. Сигналните светлини призоваха Мелиса. Тя отвърна и той свали щита, за да я пропусне.

Пресрещна я в коридора след шлюза. Роби остана на мостика.

Спряха на десетина крачки един от друг. Не се докоснаха, не се усмихваха.

— Бранд — обади се първа Мелиса. Оглеждаше го със студените си сини очи, а гласът й имаше дрезгав оттенък, който той не помнеше. — Ти… какво правиш? Ние не сме… не сме тъмни. Не можеш да ни пленяваш. — Речта й бе накъсана.

— Мелиса, забрави ли как разговаряхме? — попита я той и в същия миг вратата за мостика зад него се плъзна встрани. Ангелът излетя през отвора и увисна край тях.

— О — каза тя на Мелиса. — Ти си красива.

Мелиса я погледна за миг, без интерес, и отново втренчи очи в Бранд.

— Позабравила съм. Десет години, Бранд. Със звездите. Аз… вече не съм човек. Сега съм по-възрастна… по-възрастен бърз приятел. Скоро… ще чуя своя зов. — Тя направи пауза. — Защо ни затвори?

— Това е нов тип щит, Мелиса — обясни усмихнато Бранд. — Не забеляза ли? Този е тъмен. Наскоро усъвършенстван на Земята. Напоследък учените работят доста над нови щитове. Имах една идея, любов моя, но старите щитове не вършеха работа. Този обаче е много по-сложен. И аз съм първият, който се сети за някои от предимствата му.

— Сложен. Предимства. — Думите прозвучаха странно от устата й. Чуждо. Лицето й изглеждаше вглъбено.

— Мелиса, отиваме заедно при звездите.

— Бранд — рече тя и за един кратък миг в гласа й се долови човешка нотка. — Откажи се. Откажи се от… мен. От звездите. Стари мечти, Бранд, които не са ти донесли нищо. Не разбираш ли? Нищо освен мъка.

Ангелът сновеше из коридора и всеки път се доближаваше все повече до Мелиса — очевидно бе очарована от бързия приятел, но се страхуваше да го доближи. И двамата я игнорираха.

Бранд гледаше Мелиса, неясното бледо подобие на жената, която някога бе обичал. Отърси се от тази мисъл. Сега тя бе само бърз приятел, който щеше да го отведе при звездите.

— Искам от теб звездите, Мелиса — каза той. — Ти можеш да ми ги дадеш. Време е твоите бързи приятели да споделят вселената с нас, бедните хорица.

— Двигател? — попита тя.

— Ти можеш…

Но ангелът ги прекъсна.

— Бранд, моля те, позволи ми. Нека аз да й кажа. Вече зная как. От теб. Спомням си. Нека аз да говоря с твоя бърз приятел. — Спря да кръжи и увисна нетърпеливо между тях.

Бранд се засмя.

— Добре. Кажи й.

Ангелът се завъртя усмихнат във въздуха. Крилете й пърхаха бързо, за да подчертаят думите й.

— Това е като с конете — каза на Мелиса. — Тъмните са като коне, така каза Бранд, а бързите приятели са коне с ездачи. Но той пръв ще получи колесница и бърз приятел, който да го тегли. — Тя се изкиска. — Бранд ми показа картина на колесницата. И на коня.

— Звездна колесница — присъедини се Бранд. — Идеята ми хареса. Зная, че ще ти се стори плоска, но всичко е обмислено. Ти можеш да транспортираш материя. Ако сте повече и затворени в кораб с подобни размери, бихте могли да преместите и него.