— Но как…?
— Проектирах холограма на лицето си в терариума и я оставих там няколко дена. Лице на божество, виждате ли? Аз ги храня, винаги съм край тях. Пясъчните крале притежават рудиментирали псионични сетива. Зачатък на телепатия. Те ме усещат и изразяват обожанието си към мен, като използват лицето ми за украса на своите сгради. Погледнете, има ме на всички замъци.
Така беше.
На близкия замък лицето на Джейла Уо бе тъжно и миролюбиво и наистина много приличаше на нейното. Крес се зачуди на това необяснимо умение.
— Как го правят?
— Предните им крачета могат да се свиват като ръце. Дори притежават някакво подобие на пръстчета, миниатюрни гъвкави издатъци. Освен това си сътрудничат отлично — както в изкуството, така и в боя. Не забравяйте, че притежават колективен ум.
— Разкажете ми още — подкани я Крес.
Уо се засмя.
— В замъка живее търбухът. Аз я нарекох така. Това е само шега, защото онова нещо едновременно е майка и стомах. Женска, голяма колкото юмрука ви, неподвижна. Всъщност названието пясъчни крале не е съвсем точно. Подвижните единици са селяни и воини, но истинският господар е кралицата. Но и тази аналогия не отговаря докрай на истината. Погледнат като цяло, всеки от замъците е отделно хермафродитно същество.
— С какво се хранят?
— Подвижните ядат пап — полусмляна храна, складирана в замъка. Получават я от търбуха, след като тя я обработва няколко дни. Стомасите им не търпят нищо друго, ето защо, когато търбухът умре, те загиват. А търбухът… той се храни с всичко. Няма да имате никакви разходи. Останките от вечерята ще свършат чудесна работа.
— Жива храна? — попита Крес.
Уо сви рамене.
— Всеки търбух яде подвижните от другите замъци.
— Заинтригуван съм — призна той. — Да не бяха само толкова дребни.
— Вашите ще са по-едри. Тези са малки, защото е малък терариумът. Изглежда, нагласяват ръста си спрямо пространството, което обитават. Ако ги преместя в по-голям терариум, ще започнат да растат.
— Хъммммм. Моят аквариум за пирани е два пъти по-голям от този и е празен. Ако се почисти и се напълни с пясък…
— „Уо и Шейд“ с радост ще се погрижат за настаняването. За нас ще е удоволствие.
— Разбира се — кимна Крес. — Но искам четири напълно съхранени замъка.
— Естествено — отвърна Уо.
След което започна пазарлъкът.
След три дни Джейла Уо пристигна в имението на Саймън Крес. Носеше упоените пясъчни крале и водеше няколко работници, които да помогнат за настаняването им. Работниците се оказаха чуждоземци, от раса, която Крес не познаваше — ниски набити двукраки създания с четири ръце и изпъкнали многофасетни очи. Кожата им беше твърда и суха, нагъната на рогови образувания, които приличаха на перки или на струпеи от непозната болест. Но бяха силни и работеха сърцато. Уо ги командваше на някакъв мелодичен език.
Всичко приключи за ден. Работниците преместиха аквариума на пираните в центъра на просторната всекидневна, подредиха около него възглавници, от които Крес да се любува на това, което става вътре, почистиха го и го напълниха две трети с пясък и камъни. След това инсталираха специална осветителна система, която едновременно осигуряваше мъждивото червено сияние, предпочитано от пясъчните крале, и можеше да проектира вътре холографско изображение. Най-отгоре наместиха тежък пластмасов похлупак с вграден механизъм за хранене.
— Така ще можете да храните своите пясъчни крале, без да го повдигате — обясни Уо. — Не бива да допускате нито един от тях да избяга.
Похлупакът освен това разполагаше с уред за климатичен контрол, за да кондензира необходимото количество влага от въздуха.
— Вътре трябва да е сухо, но не прекалено — продължаваше обясненията Уо.
Накрая един от четириръките работници се прехвърли в терариума и изкопа дупки в ъглите. Друг му подаде спящите търбуси, като ги изваждаше внимателно от криогенните транспортни ракли. На външен вид не изглеждаха нищо особено. Крес ги определи на покрити с петна късове сурово полуразвалено месо.
Чуждоземецът ги зарови, по един във всеки ъгъл. След това поставиха похлупака и се приготвиха да си вървят.
— Топлината скоро ще пробуди търбусите от летаргия — обясни Уо. — След седмица първите пясъчни крале ще се покажат на повърхността. Постарайте се да им осигурите достатъчно храна. Ще се нуждаят от цялата си сила, докато се установят. Предполагам, че след около три седмици ще започнат да строят замъците.
— А моето лице? Кога ще го изрисуват?
— Включете холограмата след месец — посъветва го тя. — И бъдете търпелив. Ако имате някакви въпроси, обадете ми се. „Уо и Шейд“ са на вашите услуги. — Поклони се и си тръгна.