— И какво направи после? — попита Холт. Вече беше заинтригуван.
Каин повдигна рамене, погледна надолу и натисна серия копчета.
— Ами, продължих да летя. Стари светове, нови светове, човешки и нечовешки, извънземни. Ново Убежище, Пачакути, изгореният стар Уелингтън, Нюхолм, Силверски и Старата Земя. А сега съм поел на най-далечното пътешествие. Като Томо и Уолбърг. Чували ли сте за тях на Имир?
Холт кимна. Дори на Имир знаеха за Томо и Уолбърг. Томо бе роден на Тъмна зора, което също е в Покрайнините, и казваха, че принадлежал към здрачните мечтатели. Уолбърг пък беше променен човек от Прометей, скитащ авантюрист, според легендата. Преди три столетия, на кораб, наречен „Мечтаещата блудница“, те се отправили от Тъмна зора към противоположния край на галактиката. Колко свята са посетили, какво се е случило на всеки от тях, колко далече са стигнали, преди да умрат — това бяха само късчета от легендата. Холт предпочиташе да вярва, че все още са там някъде. В края на краищата Уолбърг твърдял, че е свръхчовек, а никой не знае колко дълго може да живее един свръхчовек. Може би достатъчно дълго, за да стигне дори до галактическото ядро, че и още по-нататък.
Изглежда, разговорът го бе накарал да се загледа замислено в пулта, защото Каин се ухили и извика:
— Ей! Хвана ли те носталгията по звездите? — Холт вдигна глава и понечи да кимне, но старецът продължи: — И ти си като нас, Холт! Инак едва ли щеше да си сега тук.
Холт никога нямаше да забрави усмивката му и закачливия му глас. Спяха в съседни хамаци и Холт го слушаше по цели нощи, защото Каин беше от хората, които никога не млъкват. А когато „Смеещата се сянка“ най-сетне стигна Катадей, последната му спирка, и се приготви за обратния път към Света на Селия, Холт и нарКармиян напуснаха заедно и си намериха работа на един пощенски кораб, който щеше да лети за Вес и чуждите Дамошки слънца.
Летяха заедно шест години, след което нарКармиян умря. Холт помнеше лицето на стареца дори по-добре от това на баща си.
Депото беше продълговата паянтова метална постройка от дуропластови плочи, смъкнати от неизвестен кораб. Намираше се на няколко километра от ветроупорната стена, близо до сивите стени на каменния град и високата диафрагма на Западния портал. Около него имаше и други, по-малки постройки, бараки на останали без кораб ул-меналейти. Но вътре никога нямаше ули.
Холт стигна там малко преди пладне, когато Депото бе почти пусто. В средата на помещението голям конверторен фенер хвърляше червеникава светлина, озаряваща едва част от пустеещите маси. Сенките на двама шепнещи линкелари се поклащаха в ъгъла, срещу тях един въздебел седран се бе свил на топка и спеше. В близост до фенера, на масата на стария „Пегас“, Алейна и Такер-Рей си подаваха бяла каменна кана с кехлибарет.
Такер го забеляза веднага.
— Виж — рече и вдигна чаша. — Имаме си компания, Алейна. Завръщането на блудната душа. Как са нещата в каменния град, Майкъл?
Холт седна.
— Същото както винаги, Такер. Същото както винаги. — Усмихна се малко пресилено на Такер и погледна Алейна. Навремето с нея бяха работили заедно на скоково оръдие, преди много-много години. И бяха любовници, за кратко. Но с това бе свършено. Сега Алейна бе надебеляла и дългата й руса коса бе сплъстена и мръсна. Някога зелените й очи блестяха закачливо, сега бяха помътнели от кехлибарета.
— Здрасти, Майкъл. — Тя го дари с усмивка. — Намери ли своя кораб?
Такер-Рей се изкиска, но Холт не му обърна внимание.
— Не — отвърна той. — Но не се отказвам. Днес лисицоидът ми обеща, че идната седмица ще има кораб. Човешки кораб. Обеща ми място.
Сега вече и двамата се разсмяха.
— О, Майкъл — рече Алейна. — Глупчо такъв. Същото казваха и на мен. А така и не заминах никъде. И ти няма да заминеш. Остани тук. Ще те взема при мен. Липсваш ми. Так е такъв досадник.
Такер се намръщи, въпреки че май не ги слушаше. Беше съсредоточен да си сипва поредната доза. Течността се стичаше бавно, като амброзия. Холт познаваше вкуса й, парещия дъх на езика и усещането за покой, което настъпваше след малко. През първите седмици всички пиеха много, докато чакаха да се върне Капитанът. Преди всичко да се преобърне.