Холт се наведе към прозореца, но съществото с отпусната зелена кожа се бе изгубило от поглед. Кой знае защо, той се сети за Каин и неволно потрепери. Старецът бе летял из космоса повече от двеста години и въпреки това вероятно никога не бе виждал чуждоземец от тази раса. Сподели нещо в този смисъл с Райма-к-Тел.
— Е, и какво? — попита тя все така равнодушно. — Никога не сме виждали Покрайнините, или Хранган, но защо ни е да ги гледаме? — Усмихна се на собствената си духовитост. — Извънземните са като желирани бонбони. Има ги в различни цветове, но отвътре всичките са еднакви. Така че не се превръщай в колекционер като стария нарКармиян. Той какво спечели от това? Скитореше с третокласни кораби, но така и не стигна до Далечния ръкав, нито видя ядрото, което всъщност никой няма да види. И не забогатя от това. Отпусни се и си гледай живота.
Холт почти не я слушаше. Остави питието и докосна с върховете на пръстите си студеното стъкло на прозореца.
Същата нощ, след като Райма се прибра на кораба, Холт напусна района за транзитно пребиваващи и се отправи към дамушкия квартал. Плати половината си заплата, за да го отведат в една подземна стая, където се намираше фонтанът на световната мъдрост: огромен компютър от жива светлина, свързан с мъртвите мозъци на телепатичните дамушки старейшини (или поне така твърдеше водачът на Холт).
Стаята бе като купа от зелена мъгла, която се поклащаше на дребни вълнички. В дълбините й се появяваха, поклащаха се и изчезваха завеси от разноцветна светлина. Холт се изправи на ръба на купата, погледна надолу и зададе въпросите си, а отговорите идваха почти незабавно, с кънтящ шепот, като от много гласове, говорещи едновременно. Първо описа съществото, което бе видял следобеда, и попита какво е и тогава за пръв път чу думата линкелар.
— Откъде идват? — продължи с въпросите Холт.
— На шест години от човешкия космос с двигателя, който използвате — зашепна гласът, зелената мъгла се движеше. — Откъм ядрото, но не точно в тази посока. Искаш ли координатите?
— Не. Защо не се срещат по-често?
— Вероятно защото са от много далече. Дамушките слънца обхващат целия район между човешкия космос и Дванайсетте свята на линкеларите, както и колониите на нор т’алушите и още стотици светове, на които не познават звездния двигател. Линкеларите търгуват с дамушите, но рядко идват тук.
— Разбрах — каза Холт и отново потрепери, защото от купата бе полъхнал студен вятър. — Чувал съм за нор т’алушите, но не и за линкеларите. Какво още има там? По-нататък?
— Има много посоки — прошепна мъглата. Долу се полюшваха цветове. — Знаем за мъртвите светове на една изчезнала раса, която нор т’алушите наричат Първите, макар че те не са съвсем първи, и знаем за Царствата на крешите, за изгубените колонии на гетсоидите от Аат, които са прекосявали човешкия космос далеч преди да стане човешки.
— А какво има отвъд тях?
— Крешите разказват за един свят на име Седрис и за огромна сфера от слънца, по-голяма от човешкия космос, дамушките слънца и старата Хранганска империя, взети заедно. Звездите вътре са улишките.
— Добре — рече Холт. — А по-нататък? Около тях? Още по-далече?
Блед огнен език озари вътрешността на зелената мъгла и хвърли червеникаво зарево.
— Дамушите не знаят. Кой може да лети толкова надалече и толкова дълго? Има само легенди. Да ти разкажем ли за Най-старите, или за Ярките богове, или за моряците без кораби? Да изпеем ли старата песен за расата, която нямала свой свят? Призрачни кораби са виждани да отиват нататък, неща, които се движат по-бързо от човешките кораби и които унищожават всичко със силата на волята си. Кой може да каже какво представляват, кои са, къде са, има ли ги? Ние знаем имена и истории, можем да ти дадем само тях. Но фактите са неясни. Чували сме за един свят на име Златния Хуул, който търгувал с изгубените гетсоиди, които търгували с крешите, които търгували с нор т’алушите, които търгуват с нас, но нито един дамушки кораб досега не е летял до Хуул и не знаем нищо за него. Чували сме за забулените хора от един свят без име, които създават собствен вятър, за да се реят из своята атмосфера, но това може да е само легенда и ние дори не знаем чия легенда. Чували сме за една раса, която обитава дълбините на космоса, която е разговаряла с раса на име дан’лай, която търгува с улишките звезди, които търгуват със Седрис и така докато спиралата се върне при нас. Но ние, дамушите от този свят, не сме виждали никога седранец, така че как можем да знаем дали е вярно? — Под краката му се чу шум като от мърморене, мъглата се размести и нещо с миризма на тамян се надигна и докосна ноздрите му.