Холт тръгна към хамака си — беше завързан за стойките на два конверторни фенера. Стъпваше върху картите и всеки път Съндърланд изпищяваше, но Холт не му обръщаше внимание. Намести се в хамака.
— Проклет да си — изруга Съндърланд, докато приглаждаше смачканите карти. — Моля те, внимавай! — Вдигна глава и видя, че Холт се е намръщил. — Какво има, Майк?
— Извинявай — рече Холт. — Намери ли нещо днес? — Говореше с безразличие, сякаш изпълняваше обикновена формалност.
Съндърланд изобщо не забеляза това.
— Успях да вляза в един съвсем нов район на юг — обясни той развълнувано. — Много интересно място. Очевидно е проектирано като цялостна композиция. Има централен пилон, построен от някакъв непознат вид зелен камък, заобиколен от десет по-малки колони, а между тях мостове, които се прехвърлят от големите към малките колони. И този модел се повтаря непрестанно. Под него се натъкнах на лабиринт от високи до кръста каменни стени. Ще ми отнеме седмици да ги картографирам.
Холт гледаше към стената. Върху златния камък бяха надраскани чертички за дните, прекарани тук.
— Една година — промълви той. — Цяла една стандартна година, Джеф.
Съндърланд го погледна любопитно, после се надигна и почна да прибира картите.
— Как ти мина денят?
— Никога няма да напуснем това място — отвърна Холт, говореше по-скоро на себе си. — Никога. Свърши се.
Съндърланд спря.
— Престани! — рече дребният пухкав човек. — Няма да го търпя повече, Холт. Откажеш ли се, няма да се усетиш как ще се озовеш при Алейна и Такер с техния кехлибарет. Каменният град е ключът. Зная го почти от началото. Открием ли всички негови тайни, ще можем да ги продадем на лисицоидите и да се махнем оттук. Когато привърша с картографирането…
Холт се претърколи към него.
— Една година, Джеф. Никога няма да свършиш проклетите си карти. Можеш да ги рисуваш още десет години и пак ще си покрил само малка част от каменния град. А какво ще кажеш за тунелите? За нивата под тях?
Съндърланд облиза нервно устни.
— Отдолу… там има кладенец. Ако разполагах със снаряжението, което имахме на „Пегас“…
— Но не разполагаш, а и сигурно нямаше да работи. Нищо не действа в този град. Нали затова Капитанът се приземи. Тук долу нашите правила не действат.
Съндърланд поклати глава и се върна към събирането на картите.
— Човешкият мозък е твърде ограничен, за да разбере всичко това. Дай ми време обаче и ще се справя. Може би дори ще разберем дали Сузи Бенет още е тук. — Сузи Бенет беше техният лингвист — третостепенен специалист, но по-добре от нищо, когато общуваш с чуждоземни умове.
— Сузи Бенет не е тук — отвърна Холт и в гласа му се долови нервна нотка. Той започна да изброява на пръсти. — Сузи изчезна с Капитана. Също и Карлос. Ирай се самоуби. Ян се опита да си проправи път с огън през ветроупорните стени и завърши на тях. Ден, Лана и Майе се спуснаха долу с надеждата да открият Капитана, но също изчезнаха. Дейв Тилман се продаде за гостоприемник на крешко яйце, така че с него сигурно също е свършено. Алейна и Такер са като растения, напълно безполезни, и не знаем какво е станало с четиримата, които останаха на борда на „Пегас“. Оставаме само двамата с теб, Съндърланд. — Усмихна се криво. — Ти рисуваш карти, аз крада от червеите и никой не разбира нищо. Свършено е с нас. Ще пукнем в тоя каменен град. Никога вече няма да видим звездите.
Спря също така внезапно, както бе заговорил. Рядко се случваше да избухва, по принцип беше мълчалив и спокоен човек. Съндърланд го гледаше изумено и Холт се отпусна в хамака.
— Ден след ден след ден — продължи той. — И нищо от това, което вършим, няма никакво значение. Помниш ли какво ни каза Ирай?
— Тя не беше добре с нервите — настоя Съндърланд. — И поведението й го доказа.
— Каза, че сме стигнали твърде далече — продължи Холт, сякаш Съндърланд не бе казал нищо. — Каза, че е погрешно да смятаме, че в цялата вселена важат правилата, които можем да разберем. Спомни си, Джеф. Нарече го „глупава и арогантна човешка заблуда“. Точно така каза. Глупава и арогантна човешка заблуда. — Той се разсмя. — Подлъгахме се, защото ни се стори, че разбираме тукашните светове. Но в края на краищата ние носим в себе си частица от човешкия космос, нали? Още по-нататък правилата вероятно ще се променят до неузнаваемост.
— Не ми харесва, когато говориш така — тросна се Съндърланд. — Ставаш пораженец. Ирай беше болна. Накрая тръгна по религиозни срещи на ул-меналейти, отдаде се на техния култ и какво се получи? Отнесе я мистицизмът. Мистицизмът!