— Според теб тя грешеше?
— Грешеше — потвърди уверено Съндърланд.
Холт го погледна отново.
— Това обяснява някои неща, Джеф. Кажи ми как да се измъкна оттук. Кажи ми къде е смисълът във всичко това.
— Каменният град — отвърна Съндърланд. — Когато довърша картите… — И млъкна. Холт беше затворил очи и изобщо не го слушаше.
Отне му пет години и шест кораба, за да се добере до набраздената от звезди сфера, която дамушите смятаха за своя територия, и да проникне в граничния сектор отвъд нея. По пътя на няколко пъти се консултира с други по-големи и по-прочути фонтани на мъдростта и научи всичко, което можа, но винаги имаше загадки и изненади, които да го чакат в следващия свят. Не всички кораби, на които летя, бяха с човешки екипажи: човешките кораби рядко идваха толкова далече, така че Холт постъпи при дамушите, после при гетсоидите, после при други и други. И все пак във всеки порт се срещаха по няколко човеци и той дори дочу слухове за втора човешка империя, на около петстотин години към ядрото, заселена от зареял се нататък колонистки кораб и управлявана от проспериращ свят на име Престър. На Престър градовете се реели в облаците, му разказа един стар весманец. Холт вярваше в това, докато друг член на екипажа не му обясни, че Престър е всъщност град-планета, поддържан от цяла флотилия снабдителни шлепове, по-големи от тези, които Федералната империя построила във войната преди Краха. Същият човек каза, че не колонистки кораб заселил планетата — доказа го, като обясни, че няма как да се стигне толкова далече със субсветлинен кораб от ерата на човешките полети, — а по-скоро ескадрила земни имперски кораби, бягащи от хангрански мозък. По това време Холт вече изслушваше всички тези разкази скептично. Когато една жена от катадейски товарен кораб заяви, че Престър бил основан от Томо и Уолбърг и че Уолбърг все още управлявал там, той се отказа от тази идея.
Но имаше и други легенди, други истории — и те го привличаха.
Както мамеха още като него.
На лишен от атмосфера свят, обикалящ синьо-бяла звезда, в единствения град, скрит под купол, Холт срещна Алейна. Тя му каза за „Пегас“.
— Капитанът го построи със собствените си ръце, точно тук. Търгуваше, отиваше по-далече от останалите, също както правим ние — тя му се усмихна, сякаш знаеше, че Холт също обича да рискува с надежда за голяма печалба, — и се е срещнал с дан’лаите. Те са още по-нататък.
— Зная — отвърна Холт.
— Но може би не знаеш какво става там. Капитанът каза, че дан’лаите почти са завладели улишките звезди — чувал ли си за тях?… Добре. Вярно, че ул-меналейтите не оказали сериозна съпротива, но причината по-скоро е, че дан’лаите имат скоково оръдие. Това е съвсем нова концепция, доколкото разбрах, и Капитанът каза, че скъсявало времето за полет наполовина. Стандартният двигател изкривява тъканта на пространствено-времевия континуум, за да се получи свръхсветлинен ефект, докато…
— Аз съм машинен специалист — прекъсна я Холт малко грубо. Но се беше навел напред и слушаше напрегнато.
— О! — възкликна Алейна, макар че не изглеждаше особено впечатлена. — Тъй де, това скоково оръдие на дан’лаите функционира по съвсем друг начин, то премества в друго измерение и после те връща обратно. Съвсем различен е и начинът за управление. Донякъде е псионичен и затова трябва да носиш на главата си пръстен.
— Да не би да имате скоково оръдие? — прекъсна я Холт.
Тя кимна.
— Капитанът преработи стария си кораб, за да построи „Пегас“. Със скоково оръдие, което е купил от дан’лаите. Сега събира екипаж и ни обучава.
— И къде отивате? — попита той.
Тя се засмя и в зелените й очи блеснаха светлини.
— Къде другаде? Навътре!
Холт се събуди призори, в пълна тишина, облече се бързо и пое по обратния път, покрай шадравана и по безкрайните тесни улички, навън през Западната диафрагма и през града на лишените от кораби. Мина под стената със скелети, без да поглежда нагоре.
Отвъд ветроупорната стена започваше познатият дълъг коридор и той почна да опитва вратите. Първите четири изтропаха, но останаха затворени. Петата го допусна в празна стая. Нямаше и следа от дан’лай.
Това беше нещо ново. Холт предпазливо влезе и се огледа. Никой и нищо, нямаше и втора врата. Той заобиколи широкото улишко бюро и почна да го преравя методично, също както когато плячкосваше седранските колиби. Може би щеше да успее да открие някакъв пропуск за космодрума, пистолет, каквото и да е — нещо, което да го върне на „Пегас“. Ако все още се намираше зад стените. А може би дори щеше да си осигури място на друг кораб.
Вратата се плъзна встрани — на прага стоеше лисицоид. Беше неотличим от останалите. Излая нещо и Холт отскочи от бюрото.