Той се обърна и излезе. Отвън, в галерията, съдържателят на Депото го очакваше все така търпеливо. Холт отново го последва.
Сега вече в галерията имаше и други, Холт едва ги различаваше, докато притичваха напред-назад из мъглата. Някои приличаха на съдържателя, други не. Холт зърна един самотен дан’лай, който изглеждаше изгубен и изплашен — непрестанно се блъскаше в стените. Имаше и други същества, наподобяващи донякъде ангели, донякъде огромни мухи, които се носеха безшумно над главите им, и нещо високо, забулено в наметало от трепкащи светлини, както и други, чието присъствие Холт по-скоро долавяше, отколкото виждаше. На няколко пъти видя широконози, с техните ярки кожи в различни оттенъци и високи яки от кост и плът: стъпваха с обичайната си грациозност на четирите си крайника. Видя и животни с мека сивкава козина, влажни очи и странни, сякаш разумни лица.
После му се стори, че забелязва човек — мургав, с високомерна осанка, с корабна униформа и с шапка. Затича се към него, но мъглата го обърка и той скоро го изгуби от поглед. Когато се огледа, съдържателят също беше изчезнал.
Най-близкият тунел беше отворен, като онзи, през който бе дошъл. Малко навътре в него имаше висока планинска площадка, под която се ширеше безводна безжизнена равнина, разполовена от гигантска цепнатина. В центъра на тази пустош се издигаше град с тебеширенобели стени, сградите имаха само прави ъгли. Беше мъртъв, доколкото можеше да се установи, но Холт си помисли, че го познава. НарКармиян често му разказваше как хранганите строели градовете си в раздираните от войни райони между Старата Земя и Покрайнините.
Холт протегна колебливо ръка през рамката на вратата и бързо я дръпна. Зад рамката ръката му попадна в пещ; това не беше екран, също както и преди, когато бе видял картината от Имир.
Върна се в галерията, спря и се опита да обмисли видяното. Галерията продължаваше нататък и из мъглата се движеха същества, каквито не бе виждал никога, смълчани, незабелязващи другите. Капитанът също бе някъде там, той знаеше, както и Виляреал и Сузи Бенет, а може би и други — или… или бяха дошли тук като него, а сега бяха някъде другаде. Може би и те като него бяха видели родните си планети в някой от тунелите и бяха отишли там. Въпросът беше — прекрачиш ли арката, ще можеш ли да се върнеш?
Дан’лаят се появи отново, но този път пълзеше и Холт видя, че е много стар. Начинът, по който се придвижваше, подсказваше, че е съвсем сляп, и въпреки това очите му виждаха. После Холт се зае да наблюдава останалите и накрая да ги следва. Мнозина от тях излизаха през вратите и наистина се озоваваха в пейзажите отвъд. А какво имаше там… той видя улишки светове, в цялото им отегчено великолепие, видя бойните кораби на ул-меналейти… видя беззвездната нощ на Тъмна зора, по чиято повърхност се скитаха тъмните мечтатели… и Златния Хуул (истински в края на краищата, въпреки че вече не го вярваше)… и призрачни кораби, които се носеха откъм ядрото, и крикуните от черните светове на Далечния ръкав, както и древните раси, които бяха затворили звездите си в сфери, видя още хиляди светове, за които не бе и мечтал.
Скоро спря да следва мълчаливите пътешественици и започна да обикаля сам, и установи, че гледката отвъд вратата може да се променя. Докато стоеше пред една квадратна врата, зад която се виждаха равнините на ай-Емерел, си спомни за Каин, който наистина бе пътувал много надалече, макар и не достатъчно. Пред него се издигаха емерелските кули и Холт си помисли, че би искал да ги види от по-близо, и изведнъж вратата се отвори към една от тях. После до лакътя му изникна съдържателят, материализира се също толкова внезапно, както в Депото, и Холт надзърна в безликото му лице. Прибра лазера, свали шлема (той бе престанал да свети — защо не го бе забелязал досега?) и пристъпи напред.
Намираше се на балкон, студен вятър го блъсна в лицето, пред него сияеше черен емерелски метал, озарен от оранжевия залез. Кулите се редяха чак до хоризонта и Холт знаеше, че всяка от тях е град на милиони, но оттук бяха само тъмни и високи пилони.
Свят. Светът на Каин. Но се беше променил много от времето, когато Каин го бе видял за последен път, преди повече от двеста години. Интересно как.
Докато се обръщаше, за да се прибере вътре, си обеща, че скоро ще се върне, за да доведе Съндърланд, Алейна и Такер-Рей. За тях вероятно долу бе царство на мрака и страха, но Холт можеше да ги отведе у дома. Да, можеше и щеше да го направи. Но не сега. Искаше първо да види ай-Емерел, и Старата Земя, и променените хора на Прометей. Да.